Кучета

0066: Пуми е унгарска порода куче (Pumi e ungarska poroda kuche).

2012-02-18T10:03:00.000-08:00

Пуми (Pumi) е унгарска порода куче появило се пре 1700 г. в резултат от кръстосване с немска и френска овчарка, като е възможно да има добавка и от древните териери. Номера на стандарта на кучето е 56.

Пумито на ръст достига 38 - 47 см, а на тегло 8 - 15 кг., което го определя като среден размер куче. Има голяма глава и пропорционална муцуна, с черен заострен нос и също заострени уши.

Тялото е правоъгълно, покрито е с рошава козина средна дължина и окраски от синьо-сиво, сиво, матово сиво, бяло или златисто рижо, а опашката е купирана на две трети

Пумитата са агресивно кучета и обичат да си полаят, внимателни са , но могат да избягат от къщи, като все пак обечат своя стопанин, но не и странични хора.

Пуми е енергично и силно куче, което се използва за лов и охрана. От вероятните си древни роднини - териерите, вероятно е наследило интереса си към лисици и зайци.

Благодарение чудесния си слух пумито е порода, която има чудесна способност на стражево куче, което често се използва за охрана на отдалечени и изолирани къщи, хижи или ферми.
-------------------------------------------------
Фотоизточник: google.images

0065: Сетер гордон или Шотландски сетер (Gordon Setter / Shotlandski seter).

2012-02-11T23:10:00.000-08:00

Породата Сетер гордон или Шотландски сетер (от англ. Gordon Setter) е ловна порода кучета с Произход от Великобритания (стандарт № 6, утвърден през 1968 г.) с ръст около 62 - 66 см и тегло около 26 - 32 кг.

Сетер гордона е наследник на стари черно петнисти английски кучета, като породата се е оформила окончателно около 1860 год. При създаването й се е използвала метизация със сетери от други породи и също с понтиери.

Кучето е издръжливо и настойчиво, може да работи на всякаква местност, има добре развит слух, но се нуждае от търпелива дресировка. Козината изисква редовно разчесване.

Гордън сетер е добре приспособен за живот в жилищата на хората, но изисква пространство за развитието си и също активни физически упражнения.
-------------------------------------------------
Фотоизточник: google.images

0064: Чихуахуа - най-малката порода кучета (Chihuahua - nay-malkata poroda ku4eta) .

2012-02-03T06:26:00.001-08:00

Чихуахуа (номер на стандарта 218) е най-малката порода кучета, намерена през 1850 год. В Мексиканския щат Чиуауа (от исп. Chihuahua), от където идва и името им. На ръст достигат до 15 - 25 см, а на тегло до 1.5 - 3.0 кг.

Историята за развитие на породата е доста объркана и се основава в повечето случаи на теоретични данни и предположения. Но от редица архиологически разкопки и от народни предания, може да се предположи, че предците на тази порода са отглеждани в доколумбовата епоха като “стайни” кученца.

Предполага се също, че чихуахуа е най-древната американска порода, възникнала чрез кръстосване още от толтеките на местен вид диво куче - предтеча с китайски породи, докарани в Америка от конкистадорите. Изображенията и скулптурите на това куче - джудже са служили за украса в градската архитектура.

Та, съвременните чихуахуа са открити през 1850 г. в старите руини на Каса Гранде в мексиканския щат Чиуауа, който граничи с американските Тексас, Аризона и Ню-Мексико, откъдето породата започнала своето разпространение по света, като се превръща в едно от популярните стайни кученца.

Има две разновидности - с къса и с дълга козина. Късокосместите се наричат кралски миниатюри, а дългокосместите - слънчеви кученца. Те са компактен вид с квадратна форма. Главата има характерна ябълкообразна форма, а муцунката е къса, широка в основата си и стесняваща се към носа.

Очите са големи и закръглени, не много изпъкнали, с тъмен цвят и много изразителни. Ушите са прави, големи, широки в основата си, леко свиващи се и закръглени към краищата си. Опашката е дълга, повдигната, под формата на сърп или леко сгъната, като края й е насочен в посока на гръбнака.

Допустими са всякакви окраски и оттенъци, но най-редки се считат тигровите, шоколадовите и синкавите. Породата е с доста устойчива психика за размерите си. Рядко може да се срещнат истерични екземпляри.

Смята се, че дългокосместите са по-меки в поведението си, а късокосместите - по-активни и темпераментни. Чихуахуа е декоративна порода кучета, с произход от Мексико, която е предана на стопанина си, като понякога е даже малко ревнива, но не и злобна.
-------------------------------------------------

0063: Пекинез - китайска декоративна порода кучета (Pekinez - dekorativna poroda kuche/ Pekingese).

2012-01-26T22:51:00.001-08:00

Пекинез (Pekingese) е малка, пухкава, декоративна порода кучета, отглеждани в Китай преди повече от 2000 години, с номер на стандарта 207 и тегло до 5,0 - 5,4 кг. Наименованието им произхожда от град Пекин.

Самите китайци наричат тази порода кученца Фу и много ги почитат, за което може да се съди по големия брой произведения на изкуството, които изобразяват пекинеза. Възприемат ги като малки духове - охранители.

Пекинезите са добродушни и весели на нрав и с радост вземат участие във всевъзможните семейни развлечения, а и на външен вид приличат повече на дребничък лъв, отколкото на куче. Но е добре да внимавате с тях, особено когато сте извън къщи.

Особено внимание изискват очите на Пекинеза, поради особеното си плитко разположение. Затова избягвайте по-резки тласъци и не преуморявайте кученцето.

Породата е на повече от 2000 год. И за това време се е променила малко. Единствената разлика е, че съвременните развъдници на пекинези и съдиите по киноложките изложби, отдават предпочитания на екземплярите с по-дълга от средната козина.

Стандартите на породата допуска разнообразни окраски, но най-разпространени са рижаво-черните, каквито са повечето Уестуинстърски пекинези. Срещат се също черни, сиви цветове, но белите са безспорния фаворит на изложбите.

Муцунката при пекинеза почти винаги е черта, а очите кафеникави. Преди време е имало линия синеоки английски пекинези (на вид сиви), но кучетата албиноси не се включат в стандарта на породата.
-------------------------------------------------
Фотоизточник: google.images

0062: Английски Фоксхаунд - ловна порода кучета (English Foxhound - lovna porada ku4eta)

2012-01-18T21:00:00.000-08:00

Английски Фоксхаунд (от английски език “English Foxhound” - лисиче хрътка) е ловна порода кучета с произход от Англия и номер на стандарта 159.

Това е първокласно ловно куче - търсач с жив темперамент, който създава доста шум около себе си и в тази връзка не е най-подходящия домашен мюбимец.

Английският Фоксхаунд достига на височина от 58 до 64 см, като окраската му може да бъде всякаква, като по правило се срещат с два и три цвята на козината.

Опашката е високо поставена, държи се енергично, но не се обръща над гърба, с лека извивка е и не много обрасла. Лапите са лисичи, с дебели и здрави възглавнички, пръстите са сводести със здрави нокти.

Фоксхаундът изисква доста физически упражнения и редовно почистване на козината. Той е необичайно издръжлив, тъй като в миналото е трябвало да преследват лисиците по следата им в продължение на няколко дни.

Затова и до днес английския фоксхаунд е една от типичните ловни породи кучета, запазила и до сега своята енергичност и голяма потребност от движение.
-------------------------------------------------

0061: Английски сеттер (Angliiski seter).

2012-01-10T20:55:00.000-08:00

Породата английски сетер е пряк потомък на старите европейски кучета, използвани през средните векове за лов на птици с мрежа. Но след разпространението на огнестрелното оръжие през 17 и 18-ти век, кучето е подложено на преобразуване, в следствие на което то предобива по-бърз ход и по-добра стойка.

Особен принос в това отношение има Е. Лаверак, който в продължение на 50 години (от 1825 г.) променял и подобрявал качествата на породата чрез имбридинг, подбор и отбор, което способствало за нейния съвременен облик. Английският сетер е от най-известните и разпространени породи сред сетерите.

Това е ентусиазирано, живо и подвижно куче, подходящо за лов във всякаква местност, но най-вече в блата и влажни низини. Притежава чудесен слух, поради което има широк диапазон на търсене, с бърз галоп, а приближавайки се към дивеча, се движи като котка.

Английският сетер е чудесен ловец на пернат дивеч. Дружелюбен, нежен, добродушен към своя стопанин, идеален за домашен любимец и компаньон. Нуждае се от настойчива, но мека и търпелива дресировка и става добър ловец.

Главата е дълга, с изразени линии, държи се високо. Черепът е овален и тесен, с изразен преход от челото към муцуната. Почти квадратни устни, сухи. Очите са окръглени, право поставени, с тъмен цвят. Ушите са средни на големина, на нивото на очите, висящи, спускат се надоло и прилепват към скулите.

Тялото е здраво, сухо, разтегнато, с дълга добре очертана мускулеста шия. Широки гърди с изпъкнали ребра, прибран корем. Краката са мускулести, лапите - компактни, с плътно свити, сводести пръсти. Опашката е права със саблевидна форма, изпъната в продължение на гърба.

Козината е гъста, права и блестяща. На главата и предната част на краката е къса, а на туловището е дълга и тънка. Разцветките са черно с бяло, бежево с бяло, жълто с бюло, керемидено с бяло. Височина от 61 до 68 см, с тегло от 20 до 25 кг.

Английския сетер е куче, което изцяло е приспособено за живот в градовете, но се нуждае от простор и активни физически упражнения за правилното си развитие и поддържане на добра работна форма. Два пъти в седмицата е необходимо да се разческа с гребен.
-------------------------------------------------

0060: Произход и поява на породите кучета - най-добрия приятел на човека (Proizhod i poyava na porodite kucheta - nay–dobriya priyatel na choveka).

2011-12-29T21:45:00.000-08:00

Когато Ви напускат всички добри, скъпи и любими хора, при Вас остава само най-верния приятел на човека - неговото куче. Ако на света нямаше кучета, ние със сигурност щяхме да си измислим такива. Но и тези, които днес ги има, никой не може с пълна сигурност да каже, откъде са се появили и как са застанали редом с човека.

Представителя на породата Санбернар е сред най-тежките кучета на планетата и на височина достига почти метър - колкото едно пони. Докато най-малкото кученце в света, йоркширски териер, за своя къщичка използвало кибритена кутийка и тежало 113 грама. Оттук можем да си направим извода колко различни могат да бъдат кучетата.

В такъв случай, как е възможно всички те да са произлезли от един и същ предтеча? Най-често се предполага, че семейство псови е произлязло от няколко прародители, при това почти едновременно, във различни части на света. За прародители се считат вълка, чакала и някакво абстрактно «пракуче», за което обаче, никой до сега не е намирал изкопаем скелет или други материални следи.

Затова може да се каже, че точния произход на кучето е неизвестен. Може би то се е появило едновременно с човека. Интересното е, че първите европейци, които се появили преди време в двете Америки, намерили там десетки местни породи от този добър приятел на човека. Счита се, че кучето е станало първото животно, което е започнало да живее редом с човека.

Едва след това са били опитомени овце, свине, патки, елени и кози. Котката става домашно животно преди около пет хилядолетия - пълен новак в сравнение с кучетата, а и затова, може би, е известна със своята независимост. В редица разкопки на древни човешки поселения са откривани останки от древни кучета, които е възможно да са предтечи на съвременните породи.

В науката се изтъкват няколко първоначални типа, от които са произлезли основните породи. Първият е т.н. торфено куче, чийто скелет е открит в разкопки от времето на неолита и е разпространен по цялата територия на Европа и Азия. Възможно е от него да произтичат такива съвременни породи като шпицове, пинчери, териери. Техен общ признак е живият им темперамент и среден ръст.

Другите са от разкопки край ладожкото езеро, където са открити по-различни останки, с по-едър размер и с някои други признаци. От този тип, наречен «чуждостранен» е възможно да са произлезли северните вълкообразни и пастирски породи.

Третият, най-разпространен тип са овчарките, чийто първобитни останки са открити по времето на бронзовата ера. Това е древен екземпляр, съхранилсе до наши дни във вид на примитивна пастирска порода в централна Европа, като например швейцарското пастирско куче. Съвременните разклонения на този тип представляват резултат от целенасочен подбор от незапомнени времена.

Известен е и още един вид - кучеобразен, за който се предполага, че има общ предтеча, който обаче остава неизвестен. В разкопки от античния период се намират изображения и скултури на кучета с мощно телесложение, приличащи на договете и древните бойни екземпляри. Още по-малко е известно за произхода на ловните хрътки. Предполага се, че са възникнали в източно европейските и североафриканските степи и произлизат от степния вълк, но за това няма никакви доказателства.

Много интересна е историята на дивото австралийско куче динго. Някои учени считат, че това е подвид на домашните екземпляри с произход от малкия индийски вълк, попаднали в Австралия от южна Азия заедно с човека и след това вторично подивели. Други отнасят дингото към самостоятелен вид. Но ако то произхожда действително от древните домашни кучета, то това е най-старата порода в целия свят.

Научното изучаване произхода на различните породи е затруднено от голямото разнообразие на хищниците, които могат да се кръстосват помежду си и да дават потомство, което може да дава поколение. Това свойство е използвал човека за развъждането на различините линии, някои от които вече са престанали да съществуват, а други продължават да възникват и в наши дни.

Защо се е оформило това приятелско съжителство с човека? Вероятно за обща защита от врагове и взаимопомощ по време на лов. Най-симпатичната теория обяснява нещата с приятелството - малките екземпляри са забавни, а възрастните са верни, винаги са на разположение за стопляне и в най-студените нощи и т.н. Тук са възможни всякакви фантазии, но основното е, че човека няма друг по-добър приятел сред животните отколкото е кучето.
-------------------------------------------------

0059: Как да приучим кученцето към тоалетна навън (Kak da priuchim kuchenceto kam toaletna navan)?

2011-12-19T07:01:00.000-08:00

Веднага щом се сдобием с малко кученце в къщи, като добри и мъдри стопани, трябва да започнем да работим по въпроса за тоалетната, като го приучваме, че работите си не трябва да ги върши в къщи, а навън, по време на разходката. Как става това?

Когато навремето се сдобих с тримесечната Терка, веднага се заех с тази работа. Веднага щом видя, че кученцето започва да се шматка насам натам, душейки пода, като че ли се озърта къде е най-добре да си свърши работата, вземам го бързо, бързо на ръце и веднага на улицита.

Когато го грабнете в такъв момент, стига да не се е стискало твърде дълго, кучето ще задържи позивите си за уриниране, докато излезете навън и го оставите да се поуспокои, да се поотпусне и да си намери нужното му място.

Щом си свърши нуждите, обикновено край някой храст, или върху тревичка, или на пясък (скоро ще му разберете предпочитанията), го прибирам, до следващия път. В началото, в зависимост от храненето и поенето, може да се налага да го извеждате до 5 - 6 пъти на ден.

Още първите дни се старайте да въведете ред, режим в тези разходки. Така, малчо скоро ще разбере за какво става думи и даже сам ще Ви подсеща, че му се прави нещо (обикновено със скимтени, или нервно шматкане и душене).

Един препоръчителен режим за начало е 7,00, 10,00, 13,00, 16,00 и 19,00 часа. Разбира се, този режим трябва да съобразите със своите ангажименти и възможности. Ако сте ангажирани в някои от тези моменти, е добре да се договорите с друг член на семейството.

С течение на времето (2 - 3 месеца), започнете да разреждате излизанията на 4, после на три, докато ги сведете до две - сутрин и вечер. Някои стопани преминават на едноразова, по-дълга разходка, но на мен това ми се струва прекомерно. Кучето си иска своето и то е не само да се облекчи, а и да се раздвижи, даже да потича.

Ако искате да имате здраво куче и по-малко дертове с лекари, научете се да спазвате тези елементарни нужди на Вашия любимец. Все пак той е Ваш приятел, много любвеобилен, непретенциозен и нещата, които иска са много малки. Ако не сте в състояние да му ги осигурите, е добре да се замислите, дали наистина си заслужава да мъчите животинчето с пренебрежение.

Но обикновено след 3 - 4 седмици или толкова, нещата се нормализират, придобиват режим и само от Вас зависи да го спазвате. Разбира се, от време на време, може да възникват аварийни ситуации, но тогава е задължително да проявявате търпение, разбиране. В никакъм случай не му се карайте, а още по-малко - да го малтретирате.

Пак ще повторя, не му се карайте и не го бийте. То изобщо няма да Ви разбере, но затова пък отношенията Ви може да се обтегнат и да го наплашите. Това не е никак хубаво, защото идеята е точно обратната - да сте добри приятели за неразделна и весела компания в радост и тъга. На кучето му трябва съвсем малко, за да Ви се отплаща постоянно и щедро с приятелството си.
-------------------------------------------------

0058: Как да изберете име за своето куче (Kak da izberete ime za svoeto kuche)?

2011-12-07T08:00:00.001-08:00

Как да изберете име на своето куче е една от първите важни задачи, които трябва да решите веднага щом се сдобиете с домашен любимец. Изберете такова име, което ще Ви бъде лесно да произнясяте много пъти, поради което дългите имена не са най-доброто решение.

На кучето му е все тая как го наричате, но е добре на Вас да Ви харесва, защото от това в бъдеще може да зависи отношението Ви към животинчето, а от Вашето отношение към него, зависи и неговото отношение към Вас.

Ще Ви се наложи да подвиквате на кучето си на улицата или пред други хора и затова не е желателно името му да е грубо или нецензурно. Но е добре е да бъде достатъчно оригинално, в противен случай, като подвикнете “Шаро” и може да съберете половината кучета наоколо.

Има случаи, когато Вашия любимец е породиста издънка на своите предшественици и в паспорта му вече да е назован по някакъв начин. Ако това име Ви харесва, оставете го. Ако то е трудно произносимо или е назован на известен престъпник или политик, които не Ви харесват, може да го преименовате.

Но не прибягвайте да думи, които е възможно да се чуят из къщи или на улицата твърде често. Старайте се да е благозвучно (лесно изговоримо за Вас), кратко и оригинално (и да Ви харесва). Отделно, би било добре да се съобразите и с кучето, така че и за него да е лесно и разбираемо.

Хората, които разбират от кучета, твърдят, че е добре в името на кучето непремено да има звука “р”. Възможно е това да има значение за животинчето, пък и за Вас не би било проблем да се съобразите с тази препоръка.

Следващата стъпка е да покажете на своя нов приятел, кой е той и, че трябва винаги да се отзовава, когато го повикате. Това става по стандартните правила за дресировка.
-------------------------------------------------

0057: Дрехи за кучешки гардероб (Drehi za kucheshki garderob).

2011-11-30T21:39:00.000-08:00

Някои стопани на късокосмести кучета, съдейки по себе си, считат че техните питомци могат да замръзнат през зимата и затова ги снабдяват със специални дрешки. Истината е, че здравото куче от едра или средна порода, не се нуждае от никакви дрехи.

Ако навън е доста студено, по-добре е да съкратите времето за разходка. Кучето не бива да се глези, а много по-добре е да го закалявате. По по-друг начин стоят нещата с дребните породи.

Заради не голямата си телесна маса, те по-трудно задържат топлината и затова се нуждаят от специално, топло зимно облекло за разходки в студеното време. Днес не е проблем да се закупи готова дреха за любимеца или да му се ушие по поръчка.
За дългокосместите кучета, например - кокер шпаньолите, може да вземете непромокаем комбинизон за разходки във влажно време. Всеки стопанин знае, че не е толкова просто и лесно да се измие кучето след такава кална разходка.

А далеч по-просто е да свалите от него окаляната дрешка и нея да измиете или изперете. Разбира се, за късокосместите («голите») кученца (пинчер, дакел…) е добре за се сдобиете и с по-топли дрешки, особено когато падне сняг и зимата е придружена с режещ вятър.
В зависимост от това къде разхождате своя любимец, може да съобразите още, че през зимата се използват различни соли за стопяване на леда и снега по улиците. От тази гледна точка, за да предпазите лапите на кучето, добре да го снабдите и със специални обувчици.

Но все пак, не прекалявайте. Всяко куче се нуждае и от определено закаляване, за да боледува по-малко. Така хем повече ще Ви радва, хем ще спестявате пари за лекарства и лекари.-------------------------------------------------
Фотоизточник: google.images

0056: Чау-чау е кучешка порода от Китай (Chau–chau / Chow Chow - kucheshka poroda ot Kitay).

2011-11-26T12:56:00.000-08:00

Чау-чау (някои му викат Чао-чао, а всъщност е от английски език Chow Chow) е добре балансирано куче с квадратен формат на тялото, номер на стандарта 205 и ръст от 48 до 56 см. Главата е голяма, но съразмерна. Характерният поглед му придава независим нрав. Езикът му, както и на шар-пей и на полярната мечка, е с лилаво-син цвят.

Ушите са малки, насочени напред. Има две разновидности - къса и дългокосместа. При дългокосместите екземпляри козината е пищна, стърчаща, гъста и дълга, а при късокосместите е къса и плътно прилепнала. Окраската е черна, бежева, керемидена, червено-рижа, сива.

Глинени статуетки, отнасящи се към второто хилядолетие преди новата ера, изобразяващи куче от тази порода, са намерени в Китай. Правилното им название на китайски е чао-чао, което в превод означава, че "вижда всичко". Но европейците са го прекръстили на чау-чау и сега в цяла Европа ги наричат така.
Това е най-древния представител на семейство шпицове - реликтова порода, предтек на немския шпиц, като евентуално има и кръстоска с тибетския дог. Иначе за негова прародина се счита Манджурия, откъдето кучетата са се разпространили от север на юг през цял Китай и Тибет.

Родствеността с шпицовете не предизвиква съмнения, но за разлика от тях, в случая с чао-чао имаме широк череп и недоверчив характер, свойствени на мастифите. В Китай има две разновидности - едната е чистокръвна, а другата повече прилича на шпицовете и има петнис език, което изключва чистокръвието й.

Чистокръвните чау, развъждани в манастирите и водени в специални родови книги, били удостоени с честта да бъдат любими кучета в императорския двор по времето на династията Тан (618 - 907 г. от н.е.). Първото известие за тях е донесено в Европа от италианския пътешественик Марко Поло (1275-1292), а се появяват там през 1780 г., доведени от полковник от индийската армия.

След това, през 1887 г., английския граф Ландслей подарил на съпругата си куче от тази порода. И така висшата английска аристокрация проявила повишен интерес. Първият клуб на любителите на чау-чау е организиран в Англия през 1895 г.

Приличаща на плюшени мечета, тази порода днес е извънредно популярна по цял свят със своите високи умствени способности и прекрасни физически данни. Без значение от своя независим и спокоен характер, кучето Чау-чау е истински пазач.
-------------------------------------------------

0055: Родословие на кучето (Rodoslovie na kucheto).

2011-11-21T12:49:00.000-08:00

Родословието на кучето е документ, който удостоверява, че питомецът Ви действително произхожда от предци, известни не само поименно, но и с описание на всичките им особености - фамилно дърво. Вписват се датата на раждане на кученцето, номера, фамилията на рода и собственика. Така този документ служи за гаранция, че и кучето ще притежава същите качества, като родителите си.

Всеки, който някога е купувал куче, знае какво е родословие и какво е неговото значение - това е списък с неговите предци, обикновено до 5-то коляно, но не по-малко от три поколения. По-заинтерисованите стопани много подробно изучават произхода на домашния си любимец и вероятността той да спечели някое киноложко състезание, според съответствието си на стандарта за порода.
Опитните развъдници, на основание добре изготвено и онагледено родословие, могат да прогнозират какъв вид кученца може да се очакват от съответното куче, тъй като се счита, че по предишните поколения може да се предсказват какви ще бъдат и бъдещите, особено ако се изучи какво потомство дава дадена конкретна самка.

Сведенията от предците дават предварителни данни за това, какви хромозоми ще се съчетаят у малките. Ако две кучета вече са се доказали като прекрасни производители, най-вероятно, отново ще дадат добро потомство. Така че, родословието, при неговото правилно разчитане, дава достатъчно сведения дали един екземпляр може да бъде добър производител.

Нулево или регистрово радословие е това, което започва с кучето, от което е получено, т.е. то става родоначалник. Издава се след като поне трима експерти дадат описание на новата линия.
-------------------------------------------------

0054: Болонка е декоративна порода кучета (Bolonka - dekorativna poroda kucheta).

2011-11-15T11:19:00.001-08:00

Болонката или френската болонка е декоративна порода куче с произход от Италия - чудесен домашен любимец. Номер на стандарта на породата е 196. На ръст достига до 20 - 30 см, а на тегло е 2,5 - 7 кг.

Предполага се, че френските болонки са развъдени в Италия чрез кръстоска на малтийска болонка и кралски пудел, от които те са наследили къдравата и гъста козина. През 16-ти век кучета от тази порода попаднали във Франция, където станали любимци на френския кралски двор.

През 18-ти век, екземпляри от тези кучета попадат при руската императрица Екатерина II и в други държави из Европа и така постепено приели наименованието “френска болонка”, но оригиналното название е Bolognese (Болонез).

Това симпатично кученце, по правило, има бяла козина, малък квадратен формат, весело, много игриво, с гордо вдигната глава, висящи уши, покрити с дълка козина, навита на масури. Има тъмни, много изразителни, внимателни и големи очи, които му придават доста ефектен вид.

Прехода от изпъкнало чело към къса муцунка е ясно изразен. Козината е гъста, усукана, в свободни витки. Опашката е покрита с дълга струиста козина, високо поставена, лежи на гърба. Козината се постригва с ножици, за да се открият очите и да се придаде окръглен вид на главата и туловището.

Правилно вчесанато и постригано куче има вид на пух за пудра. В добавка, болонката е извънредно ласкава със своя стопанин и доста недоверчива към странични хора. Кученцето има стилна походка и голямо обаяние.-------------------------------------------------
Фотоизточник: google.images

0053: Какво е стандарт за порода кучета (Kakvo e standart za poroda ku4eta)?

2011-11-11T05:41:00.000-08:00

Селекцията на породи е явление, което няма твърде дълга история. То води началото си от 19-ти век, когато започва активно да се води подбор за получаване на определени способности в потомците. Необходимостта от точно познаване произхода на кучетата е довела до създаването на първите родословни книги (stud book), в които се описвва чистокръвието на определени индивиди.

Стандартът за порода кучета е детайлно описание на външния вид на кучето от определена порода, заедно с други сведения за нея. Това е преди всичко формализирано описание, а не портрет на някое известно куче. Макар в историята на кинологията да са известни случаи, когато стандартите за някои породи да се основават на описание на конкретен основател, то и в тези случаи не става дума за словесен портрет, а за усреднен образ.
Стандартът се описва в конкретни термини, приети частично за конкретната порода и за цялата кинология. Задължително се упоменава

общото впечатление,
особеностите на главата,
зъбите (захапка, брой зъби…),
форма на ушите,
цвят и вид на очите,
особености на козината,
окраска.

При това, описанието може още повече да бъде детайлизирано. Ако искате да градите изложбена кариера за своя домашен любимец, необходимо е най-малко, в общи черти за познавате и забелязвате достойнствата и недостатъците му. Съгласете, че е страно стопанин да попадне на елитна кинеложка изложба и там да се изненадва, че любимецът му има едни или други стандартни недостатъци.

В стандарта се посочват още

обичайния ръст,
размера на главата,
дължината на опашката и краката.

Описват се

съотношенията на краката,
размера и формата на гръдния кош,
формите и пропорциите на главата,
шията,
линията на корема,
поставянето на задните лапи.

Освен подробното описание на външния вид, характера и особеностите на породата, като включва в себе си и наследствените недостатъци, както в конкретното куче, така и за цялата линия. Също се отбелязват недостатъците, които не са съществени, но които все пак намаляват оценката, тъй като не само могат да бъдат наследени, но в последствие, чрез поколението могат да бъдат и усилени.

Какво точно се разбира под различни киноложки термини (постав на краката, преход от челото към муцуната и т.н.) е описано в редица специализирани ръководства и атласи. Конкретна информация може да получите и от зоотехник в добър клуб, но при всички случаи е добре да минете курсове за начинаещи кинолози, за придобиване на някои базови познания.

Изучавайки стандарта, трябва да помните, че едва ли ще се намери домашен любимец, съответстващо буквално на цялото описание, до последната точка и подробност. Най-трудно е за начинаещите за се оправят с понятията за общото впечатление, до колкото става дума за техния любимец и от него те винаги са с отлични впечатления. Но даже ако виждате у него известни недостатъци, не бързайте да се разстройвате. Ако кучето Ви има определени недостатъци, може да претендира за добра оценка и даже да стане шампион, защото оценката е комплексна, а както казахме вече - никой не е идеален.

Възприемането на стандартите се затруднява от това, че не е изцяло унифицирано тяхното изложение в различните страни. Някои са доста детайлизирани, точно определят

какво е недостатък,
какво порок и
какво “дисквалифициращ порок”,

в други се посочват оценки за отделните критерии според степента на изразеност на недостатъка - а това може да се определя само от много квалифициран специалист.

Разбира се, води се определена работа по уеднаквяване на стандартите, но до пълната унификация сме още далеч и затова сега се съобразяваме с това, което имаме. В крайна стетка, стандарт - това е съвкупност от установени норми с цел получаване на единство на

физическите,
психическите и
естетическите

признаци на породите. Това определение не е нещо твърдо или прекалено строго, но позволява да се включат в определи рамки повечето кучета, чиито предци съответстват на определените критерии.

Това може и да е идеализирания портрет на кучето, но то не е нещо повече от детайлното описание на анатомията и неговото поведение, по които го оценяват официално. От 30-те години на миналия век описанието се базира на модели за точен ред на описанието:

Общ външен вид,
Работно приложение,
Кратко изложение за произхода,
Глава,
Предни крайници,
Тяло,
Задни крайници,
Окраска,
Ръст,
Тегло,
Недостатъци,
Пороци,
Дисквалифициращи пороци.

Идеалният образ на представителя на дадена порода е този, който съответства на нормите за красота, определени от набор стандартизиращи критерии. Тези норми се описват трудно, но колкото и да са условни, те най-точно изразяват желаните качества и трябва да се приемат по-скоро като базови указания и параметри, да се приемат сериозно, но в същото време и правилно да се интерпретират.

Параметрите не бива да сковават, а обратното - да имат достатъчно широки рамки, за да може в тях да се впишат всички особи, съответстващи на морфологичното строене и типа, определени като неповторими.
-------------------------------------------------

0052: Лъжлива бременност при кучетата (Lyjliva bremennost pri kuchetata).

2011-11-06T10:42:00.000-08:00

Лъжливата бременност при кучетата е синдром, изразяващ се в психически и физически изменения, настъпващи на 4 - 9 седмица след течението у неоплодените самки. Причина за това се явява намаленото ниво на прогестерона във фазате след течението, което предизвиква повишаване концентрацията в кръвта на пролактина у незабременелите самки.

Лъжливата бременност може да се наблюдава при кучетата от всички породи. Най-забележим признак е увеличаването на млечните жлези с образуването на мляко в тях в продължение на няколко седмици.

Едновременно могат да се наблюдават различни изменения в поведението, като създаване на леговище, пазене на играчки, намаляване на активността, та чак до апатия. Усложнение е лактостазата с последващо развитие на мастит.

В някои случаи, лъжливата бременност при кучетата отслабва спонтанно, ако няма стимулация за продължаването на лактацията, но при изразени симптоми следва да се провежда активна терапия под контрола на ветеринарен лекар.

Препоръчва се от дажбите за хранене напълно да се изключат млечните продукти и да се ограничи употребата на течности. Психическите изменения могат да се тушират чрез превключване вниманието на кучето, като се приберат играчките и се провеждат чести разходки.

Местното лечение на лъжлива бременност дава спорни резултати. Нанасянето на охлаждащи гелове и налагането на хладилни компреси е по-скоро допълнителен раздразняващ фактор. Противопоказно е изцеждането на млякото, тъй като това стимулира неговото образуване. Но при развитието на мастит е добре да се назначават антибиотици.

Днес, най-разпространена е хормоналната терапия на състоянието с препарати, съдържащи прогестаген, естрогени, андрогени или техни комбинации и антагонисти на пролактина. Но прогестагените могат да провокират развитието на кистозна хиперплазия ендометрия и наддаване в теглото.

Естрогените в големи дози могат да предизвикат анемия и тромбоцитопения. Повторното и продължително назначение на андрогени води до развитието на вагинит. Ако инхибиторите на пролактина предизвикват повръщане, следва да се спират. Тъй като приложението на хормонални препарати може да предизвика необратими негативни въздействия при истинска бременност, то преди тяхната употреба, такава трябва напълно да се изключи.

Алтернатива на хормоналната терапия, поради своята безопастност и достъпност, могат да бъдат някои хомеопатични препарати. Но надеждната профилактика на лъжлива бременност е стерилизацията на кучето във възрастта от 8 - 9 месеца.
-------------------------------------------------

0051: Пудел - предимно декоративна порода куче (Pudel - dekorativna poroda cu4e).

2011-10-31T22:22:00.000-07:00

Пуделът (англ. Poodle, нем. Pudel, фр. Caniche) е най-вече порода декоративни кучета, една от най-разпространените в днешно време. Като пуделите са едни от най-умните кучета, които умеят да се приспособяват практически към всякакъв климат. Много умен, мъдър приятел на човека.

Счита се, че тяхна родина е Франция, но има подозрения, че това може да е и Германия, тъй като думата «пудел» има немски произход (puddeln - плякам във вода, pudeln - греша - при игра на кегли, pudelnass - мокър до кости).

Трябва да се отбележи, че във Франция тази порода кучета се нарича caniche от cane — патка, което свидетелства за произхода на пудела от ловните, водни кучета (за лов на патици). Пуделът е единственото куче, което не предизвиква алергия при хората, тъй като не линее.
Живее до 16 - 17 години, а на ръст достига 24 - 60 см. Пуделите са доста разнообразни на външен вид. Стандартът FCI (номер на стандарта 172) признава четири ръстови разновидности, шест разцветки и два вида на козината.

Ръстови разновидности:

Стандартен или голям (от фр. Grand — голям) от 45 до 60 см.
Малък (от фр. Moyen — среден) от 35 до 45 см.
Миниатюрен (от фр. Nain — джудже) от 28 до 35 см
Пудел-той (от англ. Toy - играчка)

Видове козина:

Къдрава,
Шнуровидна.

Окраски:

Черен,
Бял,
Бежев,
Кайсиев,
Сребрист,
Червен.

Последния и най-нов цвят - червения е признат съвсем наскоро - 2005 г.
-------------------------------------------------
Фотоизточник: google.images

0050: Дакел е симпатична, малка порода куче (Dakel - simpatichna, malka poroda ku4e).

2011-10-27T02:43:00.000-07:00

Дакелът е симпатична, малка, почти декоративна порода куче, познат още като "куче - наденичка". То се разбира добре с деца. Обича компанията на други дакели, а също така се разбира и с много други домашни любимци.

Но ако става дума за непознати, поведението на дакела може да зависи от неговата индивидуалнст и възпитание. Някои от представителите на този вид може да се чувстват комфортно, но други - може би не съвсем.

По внимателни е добре да сте с по - малки и бурни деца, защото дакелчето може да не отчете тичането и въртенето около него като игра, да се подплаши и да реагира защитно.

От десетилетия насам дакела е познат основно в три големини:

тип дакел (нормален),
миниатюра (мини) и
заешки тип,

и по три вида на косъма:

късокосмест,
грубокосмест и
дългокосмест.

Дакелът е сравнително чувствителна порода кучета. Той не обича да бъде дразнен и пипан навсякъде, но това много зависи и от изградените отношения в семейството.

Описание на дакела:

Той се характеризира с нисък ръст, издължено тяло и къси крайници. Притежава мускулеста и здрава структура на тялото. Муцуната е сравнително дълга, с тъмно оцветена носна гъба.

Очите са тъмни, средно големи. Ушите са доста дълги, висящи, меки и тънки. Опашката достига на дължина до лапите на задните крайници и обикновено се носи отпусната надолу.

При дългокосместите - косъмът е дълъг, прав, мек, лъскав, плътно покриващ ушите, шията, гърдите, задната страна на предните и задните крайници, като главата е покрита с къси косми.

Окраската на космената покривка обикновено е червеникаво-кафеникаво жълтеникава в различни оттенъци, но се среща и черна с кафяви петна над очите и по краката, петниста и тигрова, съчетание от

сиво,
черно и
кафяво.

Идеалното тегло за дакел е 4,5 кг. Много е важно да не позволите на малкото животинче да затлъстее. Примерното меню за тази порода е до 200 грама сготвено месо с добавка на бисквити или чаша суха храна, разредена с гореща или студена вода в съотношение 1/2.

Продължителността на живота при дакелите е приблизително 12 - 15 години, като има няколко здравословни проблема свързани с тази порода. Такива проблеми са:

каратакт (перде на очите),
диабет,
епилепсия,
гръбначни проблеми и др.

Бъдете сигурни, че и двамата родители на кученцето, което си купувате имат сертификати OFA и CERF, за да сте уверени в породния стандарт на своя домашен любимец.
-------------------------------------------------

0049: Какво е порода при кучетата (Kakvo e poroda pri kuchetata)?

2011-10-23T01:56:00.000-07:00

Порода при кучетата е достатъчно многочислена група, създадена чрез изкуствен подбор, имаща общ произход и редица сходни морфологични, физиологични и поведенчески особености, устойчиво предаващи се по наследство.

Породата може да има, а може да няма преки родствени връзки помежду си, но има достатъчно близки признаци от различно естество, които позволяват тя да бъде отличавана от другите породи и които се предават по наследство.

Т.е. необходимо е достатъчно количество животни да бъдат бизкородствени и да имат външно подобен вид, който е получен чрез селекция и се поддържа от човека - предимно от любителите кинолози по интереси, организирани в различни клубове, като типичните характиристики се предават устойчиво през поколенията.

Понятието за чистопородност включва наличието на точни сведения за това, че конкретно куче произхожда от известни родители с точно определена и призната официално принадлежност. Такива кучета имат характерни наследствени черти, които ги отличават от другите животни от същия вид.

От своя страна, групата е съвкупност от породи, имащи някои общи отличителни признаци, предавани по насредство. А породната разновидност са група представителите на животните, която имат общ наследствен признак, отличаващ я от другите сродни животни. Например, дългокосместата немска овчарка е породна разновидност на немската овчарка.

Трябва да знаем, че много високоцивилизовани народи, в т.ч. и такива, които вече са изчезнали от лицето на земята, са развивали не една порода домашни животни, в т.ч. и кучешки, които са се съхранили и до ден днешен. Затова понятието възниква още в древността, за което научаваме от произведения на гръцки автори, като Аристотел и някои други.

В края на 19-ти век редица талантливи писатели-кинолози започнали да обобщават сведенията за кучевъдството в своите книги и статии. Специално могат да се отбележат работите на Стоухендж и Хю Далзил от Англия. Но съвременната класификация възниква в средата на 18-ти век, за което сме задължени на Ж. Бюфон (1707 - 1788 г.) - зоолог и антрополог, автор на многотомната «Естествена история», рисуваща изчерпателна картина за живота на животните.

Критиците на неговата класификация на животните отбелязват, че тя се основава на природата на техните взаимоотношения с човека. Все пак, той е първия, който разделя питомците според вида на ушите им (стоящи, полустоящи, висящи). И едва през 1932 г. ветеринарният лекар Пиер Менин създава класификация, която била едновременно научна и разбираема за всеки.

По неговите определения, всички кучета се делят на четири групи, сред които и вълкообразните (Lupoides). По този начин, той определя породата като съвкупност от животни, която вътре в биологичния вид се характеризира с общи анатомични и / или физиологични признаци, отличаващи я от другите животни от същия вид.

Това определение донякъде е съотносимо с понятието възпроизводство, при което новородените от еднопородни родители си приличат едни на други и на своите предци по екстериор и поведение, като именно сходството на потомците и на предците, е необходимо условие за точно определяне и на породопринадлежността.

Основанията за отделяне на породни разновидности са много, като например косменото покритие, вида на вълната, цвета (бели, черни, сиви, бежеви, кафяви и др.), дължината и т.н.

За да се определи и потвърди дали едно конкретно куче е представител на дадена порода, за това е необходим или генетичен тест или регистрирани писмени записи за произхода му. Без едно от тези потвърждения, идентификацията за принадлежност остава ненадежна. Регистрационните записи се наричат племенни книги, които се водят от отделни индивиди, от клубове или от други организациии.

Днес, по света, се наброяват над 400 породи кучета. Сред тях има повсеместно разпространени, в огромни популации (като например, немската овчарка). Има и такива, които са с по-малка численост или имат само регионално разпространение, като например ирландски вълкодав, мексиканска хрътка или шар пей. Срещат се и видове, които са разпространени само в отделна страна, като стабихун - Холандия, норбетенхунд - северна Норвегия, словашки чувач - Словакия.

Трябва да се отбележи, за изчерпателност на темата, че в дивата природа, вътре в отделния вид, могат да се отделят популации, раси и подвидове. Породата е признак за доместикация на животните, осъществявана от човека, който донякъде може да бъде оприличен на подвида в дивата природа. Т.е. работата на човека в случая е решаваща, като останалите сравнителни характеристики са следствие на нея.

Напоследък обаче се стига до израждане на тази работа до създаването на самоцелни селекции, за които не съществуват основателни и обективни причини, и са поддържани единствено от комерсиални подбуди или тщеславие.
-------------------------------------------------

0048: Хранене на бременно куче (Hranene na bremenno kuche).

2011-10-17T21:17:00.000-07:00

През първата половина от бременнотстта няма специални изисквания към хранителния рацион на кучета, но той трябва да е добре балансиран с добавянето на витамини и минерали. Вече стана дума, че по време на бременност се променя обмена на веществата, увеличават се нуждите от енергия.

Затова е необходимо балансирано хранене и за благополучието на майката и за правилното развитие на плодовете й. Новороденото кученце, до отбиването му, се храни за сметка хранителните вещества в организма на майката и ако те не са достатъчни, това е за сметка на нейното здраве.

Ако до този момент кучето се е хранело предимно със суха храна, то сега трябва да преминете към храна за бременни и кърмещи кучета и да добавите фолиева киселина- това е достатъчно за да й обезпечите всички хранителни вещества.

Ако Вашата любимка се храни с натурални продукти, то задължително трябва да добавите в рациона й витаминни и минерални комплекси, тъй като потребността от витамини в този период нараства 2 - 2,5 пъти.

Бременността при кучетата може да се усложни от различни фактори, като токсикоза, съпровождаща се с повръщане, прилошаване с отказ от храна, линеене, изпадане на козината.

През втората половина от бременността, особено внимателно трябва да се следи в организма на кучето да постъпват достатъчно основни хранителни вещества (белтъци, минерали), тъй като в този период става усилен растеж на плодовете и се увеличава тяхната потребност от хранене.

В този период матката на самката значително се увеличава по размер, което не позволява на кучето да приема предишните количества храна за едно хранене. Затова в този период се увеличава не само калорийността и полезността на храната, а и се увеличава броя на храненията до три пъти на ден, а 2 седмици преди раждането и до 4 пъти на ден, но на по-малки порции.

Старайте се да не безпокоите твърде много кучето си - не го возете в колата, особено на дълги пътувания, не ходете често на гости с нея. Не й позволявайте да скача отвисоко. Ако се налага да я повдигате, това трябва да става бавно и внимателно, като поддържате тялотото отдолу и опирайки го в себе си.

Но не я лишавайте от спокойни разходки и поддържайте обичайната хигиена, но съкратете процедурите и ги правете по-щадящо. Възможно е кучето да се получи частичен аборт - част от плодовете изпадат от матката, но останалите продължават нормално да се развиват.

В тези случаи са необходими консултации с лекар, особено ако забележите гнойни тъмно-зелени секреции от родовите пътища, които сигнализират за вътреутробно измиране на ембриони.
-------------------------------------------------

0047: Алотриофагия - ядене на нехранителни предмети от кучетата (Alotriofagia - yadene na predmeti ot kuchetata)

2011-10-12T05:41:00.000-07:00

Стремежът към лизане или ядене (поглъщане) на нехранителни предмети от кучетата се нарича алотриофагия. Тя може да е различни видове. Физиологическа е при малките кученца, особено при смяна на зъбите, но понякога се среща и при големи кучета.

Причини за алотриофагията може да се търсят в посока недостатъчност на микроелементи в храната на животните, особено на калций и фосфор. Също в хипо- и авитаминози. В този случай е добре да разнообразите храненето и да се посъветвате за по конкретни препоръки, според състоянието на Вашия домашен любимец.

Заболявания като рахит, гастрит, ентерит, болести на черния дроб също имат отношение към проблема. Начало на заболявания като парвовирусен ентерит и аденовирусни инфекции и др. също. Но най-често се случва при рахит и глистни инвазии.

При отсъствие на противопоказания и като се вземе мнение на специалист, в някои от случаите могат да се прилагат транквилизанти и невролептици. Но във всички случаи е добре да се проведе по обстоен преглед, най-малкото за да се изключат от съмнения някои по-сериозни заболявания при кучетата.
-------------------------------------------------

0046: Персистиращо повръщане при кучето Ви (Persistirasto povrastane pri kuche).

2011-10-08T22:46:00.000-07:00

Персистиращото повръщане при кучето се разпознава по това, че то повръща ясна пенеста течност или му се гади непрекъснато. Това е признак за стомашно дразнене при остър гастрит или някои други заболявания на стомашно чревния тракт.

Такова повръщане се появява и при застрашаващи живота болести, като

остър панкреатит,
стомашна или чревна непроходимост и
перитонит.

Постоянното гадене и повдигане, без повръщане е типично за раздути от газове черва. Докато при повтарящото се повръщане с диария можем да се мисли като за симптом при остър инфекциозен ентерит.

Повръщане, веднага след хранене, най-често е свързано с раздразнение лигавицата на стомаха, предизвиквана от хринично възпаление - гастрит.

Ако откривате повръщане у Вашия питомец 4 - 6 часа след хранене, трябва да изключите чрез гастроскопия възможността това да се дължи на поглъщане на чуждо тяло или на новообразувание.

Изнурителното повръщане при кучетата обикновено е резултат на

чернодробни колики,
остър холицистит и
остър панкреатит.

-------------------------------------------------
Фотоизточник: google.images

0045: Мопс е порода декоративни кучета (Mops / Pug - poroda dekorativni ku4eta).

2011-10-05T06:07:00.000-07:00

Мопс (от англ. Pug) е малко, много обаятелно декоративно кученце - компаньон, носещо според международните кинеложки класификации номер на стандарта 253. Произхожда от Великобритания. На височина достига 30 - 35 см, а на тегло 6,3 - 8,1 кг.

Кучето е с жив, весел и при това - уравновесен характер. Благородно е и се привързва към стопанина си, но с възрастта може да стане сърдитко, особено по отношение на странични хора.

Мопсът има едра, кръгла и масивна глава с дълбок и рязък преход от челото към муцунката. Муцуната е къса, тъпа и квадратна. По челото си има многобройни бръчки. Очите са едри, кръгли, изпъкнали и тъмни. Захапката е с малко разминаване (прехапване).

Ушите са високо поставени, не големи, тънки, меки, плътно прилегнали към главата, със заострени краища насочени напред, като прикриват вътрешния отвор или са отдръпнати назад, над главата, оставяйки вътрешния отвор открит. Шията е леко извита, силна и тлъста.

Тялото на мопса е късо, компактно с добре развита мускулатура с дължина, която е приблизително равна на височината му, което се води квадратен формат. Гърдите са широки с изпъкнали ребра. Опашката е къса, нисоко поставена, завита в колелце, притисната към тялото.

Краката са прави, къси и здрави. Козината е къса, тънка, плътно прилепнала, мека на пипане. Окраската е от жълто-бежfво, през сиво-сребристо до черно. Светлите окраски се съчетават с черно лице - муцуната, ушите и челото, а понякога и с тъмни рамене.

При мопсовете има специфично заболяване на очите с наименование хронична ерозия на роговицата. Отначало, на роговицата на очите се появява почти незабележим дефект и помътняване, съпроводено със сълзeне и лек спазъм на веждите.

След няколко месеца, около този дефект започват да изпъкват кръвоносни съдове. За лечение на мопсове с хроничната ерозия на роговицата се използват

витамин А,
антибиотици и
препарати от йод.

-------------------------------------------------

0044: Определяне сроковете и стадиите на бременност при кучето (Bremennost pri ku4eto - srokove i stadii).

2011-10-01T21:14:00.000-07:00

Нормално протичащата бременност при кучетата продължава обикновено за срок от около 61 - 66 дни, макар че в зависимост от породата са възможни незначителни отклонения от 2 - 3 дни в едната или другата посока.

На ранните етапи на бременността е трудно да се забележат някакви съществени промени в състоянието на Вашия питомец. В някои случаи на 2 - 3-тата седмица може да се забележи апатия и сънливост.

Към края на първия месец (25 - 30 ден) кожата в областта на млечните жлези набъбва и жлезите стават ясно видими, а при кучетата със светла кожа, стават ярко розови. Увеличава се корема в обласста зад ребрата. Но това не винаги се случва.

Да се диагностира бременност с ултразвук е възможно след 21 - 24 ден (около 3 седмици). На екрана на ултразвуковия апарат добре се виждат околоплодните мехури със зародишите в тях. За да се прецени жизнеспособността на зародишите е добре ултразвуковото обследване да се извършва на по-късен етап.

Бременността може да се определи и на по-ранни от горните срокове с помоща на лабораторни изследвания на кръвта за хормона релаксин. Вторият месец (29 - 61 ден) признаците за забременяване стават очевидни. Млечните жлези значително се увеличават.

Обикновено млякото се появява 7 - 10 дни преди раждането, но при първескините то може да се появи само няколко часа преди раждането или даже по време на самото раждане. При кучета, които са раждали няколко пъти, лактацията може да започне на 40-тия ден.

Три седмици преди раждането теглото на бременното куче започва рязко да се увеличава. Между 38 - 45 ден (6 - 7-ма седмица) могат да се идентифицират костите на черепа и ребрата на ембриона, а също и да се опипват отделните плодове в матката.
-------------------------------------------------

0043: Запек / констипация при кучетата (Zapek / konstipacia pri ku4etata).

2011-09-27T23:17:00.000-07:00

Кучетата често имат затруднения с дефекцията дори и когато са напълно здрави. В повечето случаи това най-често се дължи на обилното им хранене с кости и сухи храни и невъзможността да пият необходимото им количество вода.

Не са редки и случаите, когато причината за появата на запек е поглъщането на трудносмилаеми чужди тела, като парчета от дърво или пласмаса. Констипацията е признак, който често се явява при някои други заболявания, като възпаление на простатната жлеза, на аналните жлези и др.

Много важна предразполагаща роля за запичането имат възрастта на кучетата и неправилното им отглеждане. Най-често боледуват старите животни и тези, които имат заседнал живот.

На болното куче се препоръчва да се дават очистителни средства, като течен парафин в доза 1-2 супени лъжици или рициново масло от 1 чаена до 1 супена лъжица в зависимост от големината на животното. При силен запек може да се направи клизма със сапунена вода.

Обръщайте особено внимание на храната, която трябва да бъде с по-рядка консистенция. Нужно е да се ограничава и да дори се изключва даването на кости и твърди, сухи храни. За препоръчване е в дневната дажба да се включат прясно и кисело мляко, черен дроб и пресни сочни плодове.

На кучетата, които се отглеждат вкъщи и са предразположени към констипация, трябва да се осигурят по-чести продължителни разходки, и то най-малко два пъти дневно. Така преодоляване на запека на домашния любимец зависи в много голяма степен от неговия стопанин.
-------------------------------------------------

0042: Разходка с кучето навън (Razhodka s kucheto).

2011-09-26T08:19:00.000-07:00

Извеждането на кучето на разходка в никакъв случай не трябва да се свързва единствено със създаването на хигиенни навици. Това важи най-вече за кучета, отглеждани вкъщи. Прекият контакт с чистия въздух и слъчевите лъчи са жизнено необходими и за подрастващите кученца.

Добре хранените палета с интензивен растеж, които не се извеждат редовно на разходка, са предразположени към рахит, без значение дали им се дават редовно витамини от групата D. Ако това не се случи, обилното хранене и застоялият живот довеждат до затлъстяване, което от своя страна може да причини най-различни други заболявания.

Така, че продължителността на разходките е от голямо значение - колкото са по-големи, толкова по-добре се отразяват върху организма на нашия домащен любимец. Докато вашият питомник е още малък, изберете такова място за разходка, което ще му гарантира определена сигурност.

Младото животно не умее да се пази от превозните средства и трябва да го наблюдавате. Допустими са контакти с други кучета, но бъдете внимателни. Не всички са благоразположени и могат да го наранят.

А и тези контакти често стават причина за предаване на различни заразни или паразитни заболявания. Най-рискови са срещите им с безстопанствени кучета, затова не допускайте подобно общуване.
-------------------------------------------------

0041: Японски хин (Yaponski hin / Japanese Chin).

2011-09-25T01:33:00.000-07:00

Японският хин (от японски: 狆 или Japanese Chin) е порода декоративни кучета с произход от Япония. Понякога, по-рядко, се произнася и като «чин», а е известна и като японски шпаньол. Призната е (номер на стандарта - 206) от редица киноложки организации по света, като FCI, CKC, ANKC, NKC, NZKC, APRI, ACR, AKC.

По размер това е малка порода куче с тегло от 1,8 - 3,5 кг и ръст до около 25 см., като женската е малко по-дребна. Окраските могат да бъдат черно-бели и бяло-рижи, като рижият оттенък може да бъде всякакъв - от тъмно шоколадов до светло лимонен.

Козината е със средна дължина, като тя е по-дълга по шията, опашката и ушите. Не се сплъстява и на опипване напомня коприна, но все пак се нуждае от редовно сресване. Смяната (скубенето) на козината е умерено и сезонно.

Японският хин е с «квадратен» формат, къса и относително дебела шия, бухнала и завита нагоре опашка. Главата е сравнително голяма, муцуната - широка, а очите са раздалечени.

Породата е идеална за отглеждане в къщи, понеже не се нуждае от много място и от прекалени разходки. Отличава се с тих и спокоен нрав. На външен вид прилича донякъде на котка, от което произлиза и името й chin - котка (от яп.).

Преди време породата е била предпочитана от японското императорско семейство, а от средата на 20-ти век е вече и като национален символ на страната. Има средна продължителност на живота около 10 години, като междувременно не са й чужди проблемите с белите дробове, сърцето и очите.

Японски хин - мило, очарователно и приятелски настроено към стопанина си декоративно кученце, което се разбира добре и с децата в семейството, а дружи и с други животни. Интелигентно е и подлежи на обучение, но е по-инертно и няма нужда от дълги разходки (точно като за по-заети градски семейства с деца).
-------------------------------------------------
Фотоизточник: google.images

0040: Тетанусът не е чак толкова опасен за Вашето куче, но ... (Tetanus pri kuchetata).

2011-09-23T07:15:00.000-07:00

Тетанусът е инфекциозна болест с причинител Clostridium tetani. Засяга почти всички топлокръвни животни, но все пак кучетата притежават известна естествена резистентност (устойчивост) срещу нея. Тетанусният бацил присъства в чревния тракт на някои животни, без да причинява заболяване.

Обикновено се намира в почва, замърсена с конски и говежди тор. Инфекцията прониква през наранена кожа или отворена рана (ръждивият пирон е класически пример). Симптомите обикновено се появяват рано – след няколко дни, но са възможни и закъснения от няколко седмици.

Тетанусните бактерии виреят най-добре в тъкани с ниска концентрация на кислород. Идеалната им среда за развитие е дълбока, затворена отгоре рана или в девитализирани (умъртвени) и силно замърсени тъкани, където се произвежда тетаничен токсин (невротоксин), който засяга нервната система.

Симптомите на болестта при кучето са доста характерни и се изразяват в спастични контракции и изпъване (ригидни екстензии) на крайниците, трудно отваряне на устата и мъчително преглъщане, ретракция на устните и очите, изпъкване на третия клепач. Контракцията на челните мускули причинява изправяне на ушите.

Най-малкото раздразнение предизвиква мускулни спазми. Симптомите са подобни на тези при стрихниново отравяне. Смъртта настъпва от дехидратация (обезводняване), изтощение и затруднено дишане вследствие на парализа на дихателната мускулатура.

Фаталният край може да се избегне при навременно ветеринарно лечение. Правят се инжекции с тетанусов антитоксин, антибиотици, седативи, венозно вливане на течности. Грижите за раната подобряват хода на болестта.

Кучетата могат да бъде предпазени от развитие на тетанус, ако раните се лекуват своевременно. Понеже естествената им резистентност е доста висока, обикновено не е необходима ваксинация. Все пак за куче, които пази стадо от домашни животни и обитава обори, ваксинирането е желателно.
-------------------------------------------------

0039: Хранене на малки кученца (Hranene na malki kuchenca).

2011-09-21T03:10:00.000-07:00

Съществуват някои основни правила при храненето на кученцата. Подобно на бебетата, палетата се различават силно по онова, което харесват и е добро за тях, а апетитът им варира дори в рамките на едно и също кучешко семейство.

Когато едно кученце дойде в дома ви на възраст до 10 седмици или по-рано, то трябва да бъде хранено четири до пет пъти дневно, в зависимост от апетита. Храната се дава на малки, лесно смилаеми порции.

Диетата трябва да включва смляно сурово говеждо, мляко, типов хляб или специално ястие за малко кученце, също както и изобилие от чиста вода. Към диетата трябва да се добавят витамини, за да се избегне рахитът. Рибеното масло или патентовани марки витамини А, 0 и В са най-важни за здравето и растежа.

Cериозен проблем е самото хранене. Новородените кученца не могат да понесат дори и къс период от време без храна. Повече от 50% от техните хранителни запаси се изчерпват през първите 3-4 часа от момента на раждане. Затова е много важно малките да засучат възможно най-бързо - още 15-30 минути от момента на раждането.

В началото кучката не отделя същинска кърма, а коластра, която е много богата на антитела и така малките получават пасивен имунитет. Той ги предпазва от различни инфекции през първите седмици от живота им. С напредване на лактацията постепенно за 2-4 дни коластрата се превръща в кучешко мляко.

Майчината кърма е единствената нормална и пълноценна храна за отрочетата й в началото на техния живот и само тя е способна да поддържа бързия и интезивен разстеж през този етап (те удвояват теглото си до 8-10-ия ден и го утрояват към 19-22-ия ден). Растат около 20 пъти по-бързо, отколкото човешките бебета.

Балансираното хранене през първата година на вече поотраслото куче е особенно важно, понеже това е периода на растеж и развитие. За случая е добре да използвате суха храна и то от реномирана марка, поради факта, че в сухата храна баланса между мазнини, белтъци, въглехидрати, витамини и минерали е направен пропорционално с хранителните нужди на Вашия домашен любимец в периода на растеж, а и по-късно според енергийните нужди на порасналото куче.

Такъв баланс при хранене с натурални продукти на практика е трудно постижим! Сухите храни за кучета са получени при опити да се намери високо енергийна, качествена, дълготрайна храна, устойчива на ниски температури за кучетата теглили шейни в арктически условия.

Там храните с високо съдържание на вода замръзват и поради това са негодни за консумация. В същото време кучетата теглещи шейни имат максимални изисквания към качеството на храната. В последствие получените миксове се оказват удачни за хранене на всички видове породи, дори и в домашни условия.

Те доставят всички необходими хранителни вещества, съобразени с фазата на развитие на животното. Поради ниското си водно съдържание не се развалят, ако се съхраняват правилно. Поради същата причина, съдържат голамо количество енергия, за това дажбите са многократно по-ниски.

Качествените сухи храни са с висока смилаемост, близка до тази на консервите и месото. Те се приемат с удоволствие от животните и могат да бъдат единствен източник на храна през целия им живот. Подрастващите и младите кучета се нуждаят от много повече калории от по-възрастните си събратя.

Но покриването на тези нужди е лесно - необходимата им енергия се определя пропорционално на размера им. Трябва да знаете, че майката изисква до четири пъти повече калории на ден отколкото обикновено, когато тя кърми, така че да има достатъчно мляко, за да храни бързо растящите си питомци.

Ветеринарен лекар е добре да ви препоръча специална диета, която да покрие тези висококалорични нужди. Младите, растящи животни се нуждаят от специални диети, които да покрият техните допълнителни нужди от калории, белтъци и минерали, за да могат да си изградят силни мускули и кости.

На шест седмична възраст повечето кученца са готови за отбиване от бозаене. Ако са започнали да приемат твърда храна от паничката на майката, не е необичайно те сами да спрат да бозаят след четвъртата или петата седмица след раждането. Малките трябва да се хранят със специално предназначени за техните нужди храни най-малко по три пъти на ден.

Постепенно броят хранения може да бъде сведен до две на ден след навършване на четири-пет месечна възраст, а след осмия месец могат да се хранят и само по веднъж на ден. Прясна вода в чиста купичка трябва винаги да стои до купичката с храна, за да може малчо да пие, когато пожелае.

Ако той приема трудно сухата храна, може да използвате топла вода или мляко, за да я навлажните и по този начин да го окуражите да се храни. Трябва да се има предвид, че млякото може да причини хранителни разстройства, ако приеманото количество е твърде голямо.

Добре е да изградите хранителен режим по едно и също време на деня, на едно и също място, в една и съща паничка. Трябва много да внимавате с даването на остатъци от масата или друг вид храна за хора, защото по този начин може да стимулирате “просенето” на храна и ще разглезите кученцето по отношение на храната.

Ако то се храни балансирано, не се нуждае от хранителни добавки като витамини, минерали или месо.
-------------------------------------------------

0038: Кучешка тения (Kucheshka tenia).

2011-09-19T03:28:00.000-07:00

Кучешката тения (Ехинококоза) е заболяване при кучетата с хронично протичане, при което се уврежда най-често черният дроб на животното, но е възможно да се засегнат също белите дробове и други органи.

Причинителите са паразити, отнасящи се към т.нар. биохелминти. При своето сложно развитие, освен от краен гостоприемник (куче, вълк, чакал, лисица и др.), те се нуждаят от междинен гостоприемник (човек, селскостопански животни - овце, кози, едър рогат добитък, свине и др.)

Човешката ехинококоза (hydatidosis, или hydatid disease) се причинява от ларвените форми на цестодите (лентовидни червеи) от род Echinococcus:

Echinococcus granulosus причинява цистозна ехинококоза (cystic echinococcosis), която е най-често срещаната форма
E. multilocularis причинява алвеоларна ехинококоза (alveolar echinococcosis)
E. vogeli причинява полицистозна ехинококоза (polycystic echinococcosis)
E. oligarthrus е много рядка причина за човешка ехинококоза

Зрелият Echinococcus granulosus (3 до 6 mm дълъг) пребивава в тънките черва на крайните гостоприемници, кучета или други месоядни. Полово зрелите проглотиди освобождават яйца, които преминават във фекалиите.

След поглъщане от подходящ междинен гостоприемник (при естествени условия: овце, кози, свине, говеда, коне, камили), яйцата се излюпват в тънките черва и освобождават онкосфери, които проникват през чревната стена и мигрират по кръвоносната система до различни органи, най-често до черния дроб или белия дроб.

В тези органи онкосферата се развива в циста, която постепенно се уголемява, произвеждайки протосколекси и дъщерни цисти, които изпълват цялата й празнина. Крайният гостоприемник се заразява чрез поглъщане на съдържащи цисти органи на заразени междинни гостоприемници.

След поглъщането протосколексите евагинират (вдлъбват се), прикрепят се към чревната мукоза (лигавица), и се развиват в зрели форми в рамките на 32 до 80 дни. Същият жизнен цикъл се наблюдава при E. multilocularis (1.2 до 3.7 mm), със следните различия:

крайните гостоприемници са лисици, а до по-малка степен кучета, котки, койоти и вълци;
междинните гостоприемници са дребни гризачи;
ларвният растеж (в черния дроб) остава в пролиферативен стадий, в резултат от инвазиране на околните тъкани.

При E. vogeli (до 5.6 mm дължина)

крайните гостоприемници са кучета;
междинните гостоприемници са гризачи;
ларвните стадии (в черен, бял дроб, други органи) се развиват вътрешно и външно, като образуват множество мехурчета.

E. oligarthrus (до 2.9 mm дължина) има жизнен цикъл, който включва представители от сем. Felidae като крайни гостоприемници и гризачи като междинни гостоприемници.

Хората се заразяват при поглъщане на яйца, с последващо освобождаване на онкосфери в тънките черва и развитие на цисти в различни вътрешни органи.

E. granulosus се среща практически в цял свят, но най-често в райони за паша, където съществува вероятност кучета да погълнат органи от заразени животни. E. multilocularis се среща най-често в северното полукълбо, включително Централна Европа и северните части на Европа, Азия и Северна Америка. E. vogeli и E. oligarthrus се срещат в Централна и Южна Америка.

Инфекцията с кучешка тения най-често не се забелязва с години, преди уголемяващите се цисти да причинят признаци на заболяване в засегнатите органи. При засягане на черния дроб може да се наблюдават коремни болки, уголемяване в областта на черния дроб, запушване на жлъчния канал.

При засягане на белия дроб може да се наблюдава болка в областта на гърдите, кашлица, храчене на кръв. Разкъсване на цистите може да доведе до развитие на треска, уртикария, еозинофилия, анафилактичен шок, както и разсейване на цистите.

Могат да бъдат засегнати и други вътрешни органи (мозък, кости, сърце), като в резултат се развиват съответните признаци. Echinococcus multilocularis засяга черния дроб като бавно растящ, деструктивен тумор, с коремни болки, запушване на жлъчния канал и понякога метастатични усложнения в белите дробове и мозъка.

Echinococcus vogeli засяга главно черния дроб, където се развива и оказва влияние като бавно растящ тумор; развитието на вторични цисти е обичайно усложнение.

Диагнозата на ехинококозата се основава най-често на ултразвукография, подкрепена от положителни серологични изследвания.

Хирургическата интервенция е един от най-популярните методи за лечение на ехинококозата, макар отстраняването на паразитните маси да не е 100% ефективно. След операцията понякога може да се наложи медикаментозно лечение.

Индивидуалната профилактика е свързана главно със стриктната лична хигиена на ръцете и грижливото измиване на плодовете и зеленчуците преди тяхната употреба.

Стопански полезните кучета и тези които се отглеждат по домовете, периодично, по схема, задължително се подлагат на дехелминтизация (обезпаразитяване), в т.ч. и против кучешка тения.

Особено важен е ветеринарно-санитарният контрол при клането на животни. Ехинококозните органи на животни се унищожават задължително.
-------------------------------------------------

0037: Епилепсия при Вашето кучето (Epilepsia pri kucheto).

2011-09-06T07:35:00.000-07:00

Има различни видове епилепсия при кучетата.

Първична епилепсия:
Позната още като

идиопатична,
генетична,
inherited, или
същинска епилепсия.

Не са известни положителни диагностични находки, които да потвърдят диагнозата. В случая тя се поставя, като се изключат всички други възможности. Първият припадък на животно с първична епилепсия най-често се наблюдава на възраст между 6 месеца и 5 години.

Диагностиката на първична епилепсия не е доказателство за генетичен дефект. Само внимателни изследвания над развъждането могат да докажат противното. Породата, възрастта и историята на животното могат да дадат основания за предположение, че в основата на първичната епилепсия има генетичен фактор, ако е известно, че у предците на кучето има и други подобни случаи.

Вторична епилепсия:
Отнася се за случаи, когато причините за припадъците могат да бъдат установени, а те са много. При кучетата на възраст по-малко от една година най-честите причини за припадъците могат да бъдат разделени на няколко групи:

- дегенеративни (застойни заболявания)
- онтогенетични (хидроцефалия)
- токсични (олово, арсеник, органични фосфати, хлорирани хидрогенкарбонати стрихнин, тетанус)
- инфекциозни (гана, енцефалит и др.)
- метаболитни (хипогликемия, ензимна недостатъчност, чернодробни и бъбречни заболяват)
- хранителни (тиамин, паразити)
- травматични рани, фрактури)

При животните на възраст 1-3 години генетичният фактор е една от най-често предполаганите причини. При животнипе на 4 и повече години най-честите причини са от групата на метаболитните

хипогликемия,
сърдечни аритмии,
хипокалцемия,
цироза

и неопластичните (мозъчни тумори) нарушения.

Установено е, че в някои случаи припадъците се дължат на хипофункция на щитовидната жлеза, което е семейно (inherited) автоимунно заболяване при чистопородното развъждане.
-------------------------------------------------

0036: Движение на кучето с повод (Dvijenie na kucheto s povod).

2011-08-28T22:44:00.000-07:00

Още на 3-месечна възраст започнете да приучвате кучето да се движи с вас на повод. Това не е трудно. За целта е необходимо първо да му сложите нашийник, с който да свикне. Необходими са около 5-6 дни, като в началото кучето се старае някак да се освободи от него.

Скимти, дърпа го с лапите, а понякога и се търкаля. Изборът на нашийник се съо6разяви с големината и на кучето и вида на породата. След като то свикне с нашийника, започнете при извеждане на разходка да го закачвате на повод.

Началото ще бъде трудно. Младото животно, свикнало със свободното ходене, започва да прави какви ли не номера още в момента, в който поводът спре свободния му ход. Бъдете внимателни с него и не подхождайте грубо.

Кучето търси своята свобода и не се отказва лесно от нея. Просто го оставете в началото то да ви води, като от време на време внимателно определяте желаната посока с подръпва не на повода.

При всяко подръпване кученцето обикновено сяда на задницата си и започва да се тегли. Успокойте го ласкаво и изчакайте отново да тръгне. С малко повече упоритост ще го приучите бързо да се движи на повод.
-------------------------------------------------

0035: Шпиц - немска декоративна порода куче (Spic - German Spitz - nemska dekorativna poroda kuche).

2011-08-27T00:04:00.000-07:00

Шпиц е немска порода декоративни кучета (German Spitz). Шпицообразните кучета са от най-древните измежду известните породи. Срещат се най-различни окраски и размери.

Кучето е добре сложено, квадратен формат. Височина средно от 18 до 35 см. Тялото е компактно с добре развита гръд. Козината е гъста, пищна, но не скрива очертанията на кучето. Цветовете са различни -

черни,
бежеви,
бели,
оранжеви,
кремави,
цветни (на петна върху бяло).

Немския шпиц притежава добро здраве, уравновесен характер, приятен за отглеждане, привързва се към стопанине си, умен е и лесно се поддава на дресировка.

Шпицът има доста разновидности -

волфшпиц или кесхонд,
голям шпиц (гросшпиц),
среден шпиц (мителшпиц),
малък шпиц (клайншпиц),
миниатюрен шпиц (цвергшпиц).

-------------------------------------------------

0034: Куче порода английски мастиф (Angliiski mastif / English Mastiff)

2011-08-18T20:14:00.000-07:00

Произход.
За предтечи на доведения в Англия мастиф се считат асирийските мастифи, стражеви кучета на келтите и римски бойни кучета. Първоначално мастифа е бил използван за охрана срещу хищници, за лов и за боеве. След това се е наложило като стражево и охранително куче.

В края на 14-ти век тази порода е получила своето съвременно название - мастиф. Първият стандарт за породата староанглийски мастиф е публикуван през 1883 год. По време на Втората световна война това мощно куче практически е изчезнало. Отнася се към най-едрите породи в света.

Характеристики на породата.

Миролюбиво и добро куче, обича стопанина си и децата. Смел и непреклонен, мастифа е надеждно стражено куче. Характера на съвременния английски мастиф значително се отличава от буйния нрав на неговите недалечни предтечи. Той е уверен в себе си, лоялен и величествен. Това куче е далеч от суетата. Необходима му е строга дресировка, доколкото неговия голям размер изисква управляемост. Стражево куче и куче - компаньон.

Описание.

Квадратна глава, широк череп, плоско чело. Прехода от челото към муцуната е изразителен. Муцуната е къса, правоъгълна, дълбока. Бузите са леко провиснали. Очите са малки, широко- и дълбокопоставени. Тъмни - колкото по-тъмни, толкова по-добре. Ушите са раздалечени и високо поставени, висящи, плътно прилепнали към бузите.

Тялото е масивно и широко. Шията е леко изпъкнала и много мускулеста. Ребрата са здрави, а гърдите широки. Гърбът и поясницата са широки и мускулести. Коремът е малко прибран. Краката са с масивни кости, широко поставени. Лапите са големи, окръглени, със сводести пръсти и чени нокти. Опашката е широка в основата и се стеснява към края. Високо поставена. В спокойно положение е отпусната надолу.

Козината е къса, плътно прилепнала към тялото. На гърба и лопатките - остра. Окраската е рижа с различни оттенъци - златисто, сребристо-бежево, тигрово. При всички окраски лицето и ушите са тъмни. Височина 75 - 82 см. Тегло 60 - 100 кг.

Грижи за кучето.
На английския мастиф му е необходимо пространство и продължителни разходки в спокойно темпо. Добре е редовно да се разчесва козината с четка.
-------------------------------------------------
Фотоизточник: google.images

0033: Грижи за зъбите на Вашето куче (Griji za zabite na kucheto).

2011-08-17T23:02:00.000-07:00

Ако имате възможност, накарайте вашето кученце да свикне с редовното почистване на зъбите. Търкайте ги нежно с мек парцал или детска четка за зъби, потопена в разтвор от хлебна сода и вода. Не използвайте паста, предназначена за хора, тъй като е много вероятно кучето да глътне препарата и да получи стомашно разстройство.

Млечните зъби се появяват, когато кученцето стане на близо 4 седмици, и падат между 14-та и 30-та седмица. През това време малките кученца ядат по-малко и дъвчат повече. Играчките от твърда гума или сурова кожа, направени специално за кучета, са добра инвестиция, чрез която през този период ще успеете да предотвратите поражения на домашните вещи.

Понякога кученцето запазва някои временни зъби след появата на постоянните. Това може да повреди меките тъкани в устата и дори да ускори износването на постоянните зъби. Трябва да се консултирате с ветеринарен лекар, който да определи дали премахването им е нужно или не.

Счупен или пукнат зъб може да е много болезнен, ако е засегната нервната тъкан. Ако се инфектира, съществува опасност инфекцията да се разпространи в кръвоносната система. Препоръчва се бърза намеса на ветеринар. Ето някои от симптомите за заболявания на зъбите:

    * загуба на апетит;
    * червени, подути и кървящи венци;
    * лигавене;
    * кръв в слюнката;
    * жълто-кафява зъбна плака на нивото на венците;
    * счупени зъби;
    * лош дъх.

Въпреки всичко най-честите проблеми със зъбите са появата на плака и зъбен камък. Ако не бъдат отстранени, плаката и зъбният камък могат да причинят инфектиране на венците (гингивит) и на мембраната около гнездата на зъбите (парадонтоза). Без правилно лечение зъбите се заразяват и падат, а инфекцията може да се разпространи към други части на тялото - бъбреци или клапи на сърцето.

Проблемите със зъбите се свеждат до минимум и дори изцяло могат да се предотвратяват чрез редовно почистване.

Не бива да се забравя, че сухите гранулирани храни са полезни при почистването на зъбите. Когато кучетата дъвчат, парчето суха храна стърже зъбите им и действа като четка, отстранявайки по този начин плаката.
-------------------------------------------------

0032: Полов акт и заплождане при кучетата.

2011-07-29T21:01:00.000-07:00

Срещата между женското и мъжкото куче при заплождане трябва да се проведе на място, с което мъжкото е привикнало, или най-добре в дома, дето то живее. Така се изключва всяка възможност за разсейване безпокойство на мъжкия индивид. Не оставяйте животните заедно цяло денонощие без наблюдение. Те само ще се уморят, а и няма гаранция, че ще осъществят половия акт. Ако в рамките на два часа не се стигнало до покриване на женската, доведете я отново на другия ден. За да избегнете случайни полови актове на ващето куче с мъжкари с неизвестен произход, водете го винаги на повод по време на разгонеността.

Половият акт при кучетата е доста продължителен, а освен това се наблюдава и така наречената фаза на заклещване, която трае около половин час. По това време двете животни не могат да се разделя, макар и приключили половия акт, поради анатомична особеност на мъжкия полов член. Редно е собствениците на кучетата да знаят това и да не безпокоят животните, докато не се освободят сами. В никакъв случай не ги принуждавайте насила, защото може да получат непоправими повреди на половите органи. За препоръчване е половият акт да се повтори след 24 часа, защото в яйчника на женската узряват последователно няколко яицеклетки и повторното покриване може да увеличи броя на приплодите.

Още около заплождането на кучетата има тук:

Дали е бременно Вашето куче?

Бременност на кучето.

Бременност при кучетата.

0031: Лабрадор (Labtador).

2011-03-14T00:13:00.000-07:00

Лабрадорът е една от най-разпространените породи в света и също сред най-използваните породи за ловджийски кучета. Първите сведения за лабрадора идват от 1822 когато се споменава за „малки водни кучета, прекрасно тренирани като ловджийски кучета при лов на птици и за други полезни неща„.

Произходът на лабрадорите идва от Нюфаундленд и според много състезатели в лова на птици тази порода е от най-добра класа.

Полковник Хоукър от британската армия и известен спортист по тези времена, определя тази порода като най-добрата за всякакъв вид лов. Лабрадорите също са били използвани и от рибари да дърпат лодките им в ледени води, както и за всякакви други рибарски дейности.

В началото лабрадорите са били само с черни цветове, но постепенно са били селектирани жълти и шоколадови на цвят. Лабрадорите са добре сложени, силни и енергични кучета, с щирок череп. Широки и силни са също в кръста и ребрата.

Притежават двойна козина – вътрешен слой водонепромукаем и външен слой с къса и гъста козина. Продължителността на живота на лабрадора е между 9 и 15 години, на размери достига до 57 см височина и тегло до 30 кг.

Лабрадорите са отдадени и дружелюбни и са добри с деца, с други кучета и домашни любимци. Те са тихи вкъщи, игриви на двора и много активни на полето. Като активни кучета те се нуждаят от всекидневни упражнения и разходки, като в противен случай могат да затлъстеят или пък да се отегчат и тогава могат да създават проблеми. Дневните упражнения е желателно да включват както преследване, така и плуване.

Здравните проблеми при лабрадорите често са наследствени и идват от прекомерното им развъждане и разпространение. Затова при закупуването на лабрадор се уверете, че стопанина им е взел мерки срещу болестите дисплазия, прогресивна ретинална атрофия и епилепсия.

Лабрадорите са интелигентни кучета, лесни са за обучение и са идеални за кучета водачи, за състезания за добре обучени кучета и за други спортове.
-------------------------------------------------

0020: Йоркширски териер (Yorkshirski terier).

2011-02-24T10:17:00.000-08:00

Със своите миниатюрни размери и очарователна козина Йоркширския териер става модерен домашен любимец още по времето на кралица Виктория. Произходът на тази порода обаче е доста по-скромен. Те са селектирани от Йоркширските тъкачи през 1840г., като произхождат от Шотландски териер и са били използвани за преследване и убиване на плъхове.

Използвани са и като ловни кучета за лов на лисици и язовци, тъй като могат да проникват в техните дупки. Първоначално кучетата от тази порода са били по-големи, но постепенно са селектирани най-малките кучета и постигат сегашния си вид около 1870г.

Йоркширският териер притежава дълга, фина копринена козина която се спуска право надолу по тялото. Малките кученца са черни и жълтокафяви на цвят. Въпреки малките си размери, Йоркширския териер е енергично, смело и умно куче и е винаги готово за приключения.

То е отлична компания за хора, които имат време да разберат как да се държат с това малко куче. Те се привързани към собственика си, но ако не усещат неговото лидерство могат да станат агресивни към непознати хора и към други кучета и животни.

Прекомерното внимание към кучето може да породи ревниво поведение, когато не му се обръща внимание и то ще стане раздразнително и страхливо. Това е знак, че трябва да промените отношението си към кучето.

Йоркширският териер е висок около 15-17см и тежи до около 3.2кг. Продължителността на живота им е 12-15 години. То е подходящо за апартамент куче. Те са много активни вкъщи и могат да живеят без нужда от двор наоколо. Тази порода не е устойчива на студено време и предпочита топъл климат.

Поради тяхната активност, Йоркширския териер се нуждае от ежедневни разходки. Игрите с него са важни за нуждата му от занимания, но това не може да отмени нуждата да се разхожда. Кучета, които не се разхождат редовно е вероятно да развият проблемно поведение. Ако кучето ви се движи в къщата ви с големи скорости е знак, че има нужда от разходка.

Йоркширският териер се нуждае от редовни грижи за козината си. Ако е с подрязана козина трябва поне веднъж седмично да се сресва и почиства. Дългокосместите териери се нуждаят от грижи с часове. Трябва да се почистват редовно и зъбите им.

Някои Йорки са податливи към бронхит и имат проблеми с гниене на зъби още в ранна възраст. Трябва да се избягват нетрадиционни лечения. Изпускане или удряне на кучето може да счупи крехките му кости. Йоркширският териер трябва да се храни със суха храна, за да се държат зъбите му здрави и чисти.
-------------------------------------------------

0028: Болно или здраво е Вашето куче?

2011-02-16T10:22:00.000-08:00

За да разберете дали вашият домашен любимец е болен, трябва много добре да познавате неговото поведение. Всяка промяна е като сигнална лампичка за евентуално влошаване на здравето му.

Разбира се, това не се отнася за женското куче, когато е в състояние на т.н. „разгоненост", състояние, при което дамата е неспокойна, с променен апетит, раздразнителна и др. нормални промени, характерни за този период.

Здравото куче е готово винаги да изрази своите добри чувства към стопанина си, да го посрещне с вдигната и махаща опашка. То не чака да го повикат, а самото то търси контакт с членовете на семейството. За разлика от него, поведението на разболяващото се куче е доста различно.

Тук я няма весело размахващата се опашка, няма го и желанието за игра. Кучето е вяло, опашката отпусната надолу и то всячески отбягва контактите с хората. Винаги предпочита да легне някъде на спокойствие, далеч от шум и движение. Особено важен белег за здравословното състояние на кучето е неговият апетит.

Здравото и гладно куче изяжда храната си лакомо и бързо, а болното -избирателно и с неохота, дори понякога апетитът му изчезва напълно. Появата на разстройство или повръщане са сигнали, които стопанинът не бива да пренебрегва. Те може да се дължат на погълнати чужди предмети (напр. найлонова обвивка от колбаси), на вътрешни паразити, някои заразни заболявания и др.

При всяко съмнение за заболяване, стопанинът трябва да измери вътрешната телесна температура на кучето си. Това може да стане с обикновения медицински термометър, който имате в домашната си аптека. Предварително намазан с вазелин или обикновен крем за ръце или лице, термометърът се вкарва внимателно в ануса.

След 3 - 5 минути се отчита температурата, която при здрави възрастни кучета е от 37,5 до 39 градуса С, а при малки подрастващи от -38,5 до 39,2 градуса С. Трябва да знаем, че ако кучето е нервно и възбудено или току-що е било физически натоварено, температурата му ще бъде по-висока от нормата.

Когато температурата е над нормата, обикновено се касае за инфекциозен процес, а когато е под нормата - за някаква интоксикация, остър шок или преохлаждане на организма. И при двата случая е наложителен преглед при ветеринарния лекар.
-------------------------------------------------

0028: Бяс по кучетата.

2011-01-30T08:30:00.000-08:00

Бясът по кучетата е една от най-опасните болести, тъй като не само животните боледуват от нея, но нейна жертва става и човекът, ухапан от бясно куче. Тази тежка болест все повече и повече намалява у нас, тъй като здравните власти вземат много сериозни мерки против безстопанствените кучета и котки, които най-често се явяват разпространители и проводници на заразата. Бясът е силно заразна болест, която се предава чрез слюнката при ухапване от болно животно. Причинител на тази тежка и мъчителна болест е вирус, който нанася силни поражения най-вече на централната нервна система. Известни са две форми, в които се проявява бяса: буен и тих бяс. От момента на ухапването от бясно куче до първите признаци на болестта могат да протекат 2-3 седмици, но понякога този период е по-къс или по-дълъг.
Признаци на бяса.
Болното от бяс куче (обикновено от буйния бяс) изведнъж загубва апетит, към храната се отнася безразлично, дъвчи и гризе клонки, трева, листа, пръст; бяга от водата, от която изпитва страх, завира се я някой тъмен ъгъл на кучкарника, лае безпричинно, скача и се блъска в клетката или оградата на кучкарника. Трудно ходи по малка нужда.

След няколко дни болестта взема друг ход: кучето започва да става все по-буйно, да ръмжи хрипкаво и да се нахвърля срещу хората и животните, почва да дави и хапе животните и хората, които среща по пътя си, от устата му излиза слюнка, прилична на пяна, която е много заразителна. В този период кучето почти нищо не яде, защото настъпва паралич на глътката, който бавно обхваща долната челюст, пренася се в задницата и опашката, и обикновено кучето умира.
При тихия бяс кучето не буйствува, може да не лае и хапе. То е също така апатично към храната, повръща, има кървава диария и парализирането настъпва по-бързо, отколкото при буйния бяс, а заедно с това и смъртта.
-------------------------------------------------

0027: Подготвено ли е кучето Ви за новия ловен сезон?

2011-01-13T09:46:00.000-08:00

Независимо от усилията да се задържи формата на кучето през неловния сезон, начина на живот определя промени в организма, които колкото и необходими ще пречат на животното, особено в началото на новия ловен сезон. Ето защо е необходимо два месеца преди началото на ловния сезон плавно да се започне подготовката на кучето за него.

Аналогично както по време на приключване на ловния сезон е необходимо да се полагат грижи в няколко насоки, а именно:
Плавно увеличаване на продължителността и интензивността на разходките. По време на разходките е необходимо да се работи върху послушанието и апорта на кучето. Хубаво би било да вземете една две консултации от възпитателите на кучета как да постигнете максимално добри резултати по тези въпроси. Постарайте се да осигурите и една междинна разходка на кучето по обяд. Храненето на кучето през този период също плавно трябва да се променя. Увеличаването на калориите в храната трябва да следва с леко закъснение увеличаването на физическото натоварване. Допуска се включването в храната на повече мазнини, даването на консервирани и гранулирани храни за активни кучета. Ако досега сте хранили кучето сутрин или два пъти на ден вече е крайно време да започнете да го храните само вечер. Ако храните кучето сутрин, преди лов в първите няколко часа на излета то ще е неработоспособно и вяло. По-лесно ще се изморява. Много често до ловните територии се стига с автомобил. Опасността кучето да повърне в автомобила, ако е яло сутринта е много по-голяма. През подготвителния период е редно да промените навиците на кучето по отношение и на водата. Кучето трябва да се отучи да пие вода от локви. Какво ще постигнете ако спазвате тези елементарни правила ли? Най-важното - запазване на работните качества на ловното куче за максимално дълъг период.
Фотоизточник: images.google
-------------------------------------------------

0026: Възпитание на Вашето куче.

2010-12-26T12:55:00.000-08:00

Кога да отделим малките кучета от майка им?
Споменахме вече, че във връзка с изискванията за правилното отбиване на малките кученца и преминаването им на обща храна е необходимо те да се отделят от майката при навършване на 40-дневна възраст. Чрез експерименти е доказано, че това е най-подходящата възраст за влизане на младото животно в контакт с хората. Колкото по-късно се отбие, толкова по-трудно то привиква към човека и съвместния живот с него.

Кучето и обстановката у дома.
Кучето привиква с обстановката в дома само за няколко дни. Ще забележите. че от предоставените му играчки си избира 2-3, които му стават любими. Дори в моменти, когато не му обръщате внимание, то ще ги носи със зъби и побутвайки ви с лапа или с глава, ще ви търси за партньор в играта. Малките кученца са като малките, весели и палави дечица. Именно тази е причината докато са малки, те да контактуват повече с децата. Игрите им с тях са буйни и радват очите.

Фотоизточник: images.google

Сънят на младите кученца.
Малките кученца прекарват по-голямата част от деня в сън. Hе бива да ги безпокоите, когато спят. Те се нуждаят от повече сън, за да растат. Периодите на сън се редуват с периоди на игра и разходки из жилището. Постепенно времето за игра се удължава, сънят става по-краткотраен. Пак във връзка с правилното възпитание на кучето, запомнете - много порочно е то да привикне да влиза в леглото ви, докато почивате.

Изгражадне на хигиенни навици у кучето
За вас е от особено голямо значение да изградите хигиенни навици у питомника си. Отново ще го сравним с малките деца и уринирането при малките кученца са също чести както при дечицата. Необходим са много любов и постоянство, за да се изградят необходимите хигиенни навици. Не подхождайте към кученцето грубо и с физическо насилие - то няма да ви разбере. Просто се постарайте да го извеждате всяка сутрин, възможно по-рано, но винаги по едно и също време. Същото правете и след всяко хранене и ще видите, че животното в рамките на 15-20 дни ще привикне да удовлетворява физиологичните си нужди извън дома.
-------------------------------------------------

0025: Аржентински дог.

2010-12-20T06:42:00.000-08:00

Аржентинския дог е порода, развъдена в началото на 20-ти век в Аржентина от братята Мартинес. Негов родоначалник станало кордовското бойно куче - старинна испанска порода. В процеса на селекция на аржентинския дог са кръстосвали испански мастиф, голямо перинейско куче, немски дог, боксер, различни породи молос и пойнтер, булдог и ирландски вълкодав.

В резултат се получила универсална порода, която може да се използва при лов, в боеве и при защита. Първият стандарт на породата е разработен през 1928 г., а е утвърден от Аржентинския клуб по развъждане на кучета през 1965 г.

Аржентинският дог е много издръжливо, активно, енергично, подвижно и смело куче. Той е спокоен, послушен, дружелюбен и обича стопаните си. Радко лае. Агресивно е и се стреми да доминира над другите кучета.

Фотоизточник: images.google

Безстрашно при защита собствеността на стопаните си. Дресировката трябва да е настойчива, но мека. Ловно куче за едър дивеч - глиган, пума. Служебно куче - полицейско, военно, митническо, спасител, водач. Кучето е добро също да пазач, охранител и компаньон.

Главата на аржентинския дог е сравнително едра, здрава, с добре очертани линии. Черепът е широк, изпъкнал. На челото си има дълбоки бръчки. Прехода от челото към муцуната е изразен. Муцуната е малко чипа. Челюстите са здрави. Очите са с тъмен или кехлибарен цвят. Ушите са високо поставени, стоящи или полустоящи. Обикновено се купират.

Тялото е здраво, леко масивно. Гърдите са широки. Добре развит врат. Гърбът е здрав. Краката са силно мускулести. Лапите са леко овални, със сводести пръсти. Опашката е дълга, гъста, свободно висяща надолу. Козината е къса, гъста, плътно прилепнала към кожата. Окраската е бяла. Забелязването на друг цвят е дисквалифициращ порок. Височината на мъжкаря е 62 - 65 см, а на женската 57 - 60 см. Теглото е 40 - 50 кг.

Може да се отглежда в къщи, при условие, че се извежда на продължителни разходки и физически натоварвания. Препоръчва се 1 - 2 пъти в седмицата да се разчесва с четка и 2 - 3 пъти в годината да се къпе.
-------------------------------------------------

0024: Как да си изберете куче от подходяща порода?

2010-12-17T12:45:00.000-08:00

Известни са над 400 - 500 утвърдени породи кучета. Така всеки човек може да си избере подходяща за него порода. Трябва само да определи какво точно му е нужно и породата сама ще се намери. За целта трябва да си зададе няколко въпроса и пределно честно да им отговори.

Ако имате намерение да посещавате разни събирания с миловидно кученце в ръцете, ясно е, че санбернарът въобще не е подходящ – трудно ще го носите. Ако ви трябва куче за охрана на дома, то чихуахуа или териер не са подходящ избор за целта. В тяхната природа също е заложено да пазят и да нападат, но едвали ще се намери злосторник, който да се стресне от тях.

Фотоизточник: images.google

Всъщност за всеки вид дейност има определена група породи кучета и определите ли за какво точно ви трябва кучето, кръгът на породите се стеснява. Имайте предвид, че някои малки кучета заемат доста повече място отколкото големите.

Например, спаньолът е толкова пъргаво и жизнено куче, че може да се намира навсякъде у дома – да бяга от стая в стая, да скача по леглата и фотьойлите и да не можете да отворите и затворите вратата от него. Докато булмастифът може да легне под масата щом се върне от разходка и да стане оттам когато му дойде времето за храна. Това куче всъщност е незабележимо.

Освен това малките породи ядат по-малко, но капризничат повече. Във всеки случай ако не сте съвсем финансово състоятелни, по-добре е да си изберете малка или средна порода куче. Не трябва да се говори общо за темперамента на всички кучета от една порода.

Във всяка порода има добри и лоши кучета, активни и спокойни, доминантни и подчинени, лесно обучаеми и такива, които въобще не са склонни да се подчиняват. Може да се говори само за някаква склонност как се държат болшинството от кучета от дадена порода.

Нъ във всяка порода има и изключения и никой не гарантира, че то няма да се падне точно на вас. Не само в една порода, но и в едно кучило има кученца със съвършено различни темпераменти.
-------------------------------------------------

0023: Тетанус при кучетата.

2010-12-14T07:10:00.000-08:00

Тетанусът е сериозна инфекциозна болест при кучетата с причинител Clostridium tetani. Засяга почти всички топлокръвни животни, но все пак кучетата притежават известна естествена резистентност (устойчивост) в случая.
Тетанусният бацил присъства в чревния тракт на някои животни, без да причинява заболяване. Обикновено се намира в почва, замърсена с конски и говежди тор. Инфекцията прониква през наранена кожа или отворена рана (ръждивият пирон е класически пример).

Симптомите обикновено се появяват рано – след няколко дни, но са възможни и закъснения от няколко седмици. Тетанусните бактерии виреят най-добре в тъкани с ниска концентрация на кислород. Идеалната им среда за развитие е дълбока, затворена отгоре рана или в умъртвени и силно замърсени тъкани, където се произвежда тетаничен токсин (невротоксин), който засяга нервната система.
Симптомите на болестта са доста характерни и се изразяват в спастични контракции и изпъване на крайниците, трудно отваряне на устата и мъчително преглъщане, ретракция на устните и очите, изпъкване на третия клепач. Контракцията на челните мускули причинява изправяне на ушите. Най-малкото раздразнение предизвиква мускулни спазми. Симптомите са подобни на тези при стрихниново отравяне. Смъртта настъпва от дехидратация (обезводняване), изтощение и затруднено дишане вследствие на парализа на дихателната мускулатура.
Лечение: Фаталният край може да се избегне при навременно ветеринарно лечение. Правят се инжекции с тетанусов антитоксин, антибиотици, седативи, венозно вливане на течности. Грижите за раната подобряват хода на болестта
Кучетата могат да бъдат предпазени от развитие на тетанус, ако раните се лекуват своевременно. Понеже естествената им резистентност е доста висока, обикновено не е необходима ваксинация. Все пак за кучетата, които пазят стада домашни животни и обитават обори, ваксинирането е желателно.
-------------------------------------------------

0022: Американски пит-бул-териер.

2010-12-07T07:21:00.000-08:00

Американския пит-бул-териер произхожда от бойния булдог на Стария свят, доведени в Америка от колонистите. Явявайки се пряк предтеча на американския стафордширски териер, питбула и ден днешен остава миждународно непризната (FCI) порода, забранена в много страни от Европа.

Породата се характеризира със силна воля и неочакваност, съчетани със силата на булдога и бързината на териера. Бойният дух на питбула е много голям.

Фотоизточник: images.google

Но лошата слава на породата е незаслужена, тъй като лежи на гърба на безсъвестни стопани. Американският пит-бул-териер не е подходящ за неопитен човек, но при умело възпитание е способна за раностранно използване.

Очите са неголеми, със закръглена форма, широко поставени и дълбоко разположени с всякакъв цвят. Ушите са купирани или некупирани. Некупирани са полустоящи на хрущял. Тялото е компактно, шията е яка, без провисване, а гърдите са широки. Ребрата изпъкват и са отвесно поставени.

Гърбът е тесен, мускулест. Задницата е леко скосена. Опашката е ниска, къса, стесняваща се към края. Козината е къса, плътна и гладка. Възможна е всякаква окраска. Височината е 46 - 56 см, а теглото 16 - 45 кг.

Възможно е породата да се отглежда в къщи, но е нужна добра и отговорна социализация + твърд контрол. Грижите за козината са минимални.
-------------------------------------------------

0021: Почистване и къпане на кучето.

2010-12-02T12:21:00.000-08:00

Кучето има силни инстикти за самопочистване, наложени му от многомилионна еволюция. Козината си то почиства по естествен начин, от самосебе си, така че повечето кучета биха имали полза от къпане не почесто от веднъж месечно.

Фотоизточник: images.google

Ето някои указания как да къпете Вашето куче:
- Почистете козината, като отстраните сплетените косми;
- Поставете гумена постелка на пода в банята, за да не се плъзга, особено ако по-едра порода;
- Махнете кожения нашийник, но винаги слагайте друг, така че да има за какво да хванете кучето си, ако то внезапно реши да се поразходи, докато се стича вода от него;
- Внимавайте водата да не е прекалено гореща, нагласете я предварително до необходимата температура (такава, каквато е приятна и поносима за Вас);
- Пъхнете памучни тампони в ушите на кучето, за да не проникне вода в тях;
- Използвайте шампоан, който не дразни очите или внимавайте да не попада в тях, ако използвате обикновен(най-добре е да къпете кучето с бебешки шампоан);
- За намокряне и изплакване използвайте ръчния душ, ако нямате такъв в банята си се снабдете с къс гумен маркуч, който пасва на крана за водата. Той ще свърши чудесна работа;
- Пригответе си повече хавлиени кърпи, тъй като кучето Ви ще има желание да изтръска и подсуши хубаво козината си;
- Къпането не означава спасение от бълхите, така че ако те са проблем, третирайте с подходящ продукт срещу бълхи, който не се измива при къпане или посетете ветеринарен лекар за консултация.
-------------------------------------------------

0020: Американски булдог.

2010-11-27T00:45:00.000-08:00

За разлика от английските си събратя, в Америка, от началото на 18 в., будозите са се отглеждали изключително като служебни кучета да охрана, фермерски работи, кучешки боеве и други.
Тези кучета никога не са участвали в киноложки изложения. Независимо от достатъчно широкото им разпространение и добрите работни качества, породата американски булдог до днес не е призната от водещите киноложки организации по света.

Фотоизточник: images.google

Този булдог е признат само от Американския клуб на любителите на булдози и е избран от Корпуса на американските морски пехотинци като техен талисман. През 20-ти век са известни множество разновидности на американския булдог, но те също остават непризнати.

Американския булдог (старият селски булдог, староанглийския бял булдог) е една от малкото породи, в които хармонично се съчетава мощ, внушителна външност и прекрасни работни качества. Той притежава уравновесен характер, жив ум и весел нрав. Агресията към близки хора не му е присъща. Всичко това прави кучето идеално за отглеждане в къщи.

Булдогът е темпераментен, подвижен и ловък. Има здрава психика. Той е чудесно куче - компаньон.

Главата му е едра, с широки скули и масивни челюсти. Некупирани ушите му са висящи, неголеми, окръглени. Муцуната е къса, устните са провиснали. Опашката не е дълга, отпусната е надолу. Широките гърди и мощните рамене хармонират с голямата глава и широките скули. Булдога е висок 45 - 64 см, с тегло 30 - 48 кг.

Козината е къса и гладка. Окраската е тигрова на риж фон, тигрова на друг фон, чисто бяла, рижа, петниста.

Грижите за породата изискват големи физически натоварвания, продължителни разходки и специализирани занятия. Обгрижването не е сложно.
-------------------------------------------------

0019: Дали е бременно Вашето куче?

2010-11-18T10:39:00.000-08:00

Когато стане въпрос за чифтосване, кучетата могат да бъдат много дискретни – и доста неподбиращи – затова може и да не разберете, че ще имате кученца.

Фотоизточник: images.google

Има редица признаци, за които да следите, но повечето не са явни, докато бременността не е в напреднал стадий (средно бременността при кучетата трае между 61 и 65 дни).
Ето някои от признаците за разпознаване:
- Обикновено около 1 месец след чифтосването се появява вагинално течение.
- Зърната на кучето стават по-явни, поради увеличаване притока на кръв около основата на зърната. Това се случва около 25-тия до 30-тия ден след чифтосването.
- Обикновено по средата на бремеността апетита намалява, но не непременно.
- Корема се увеличава и теглото на кучката може да се увеличи 20%-55%. Това може да не се забележи до 45-50 ден на бремеността.
- Поведението на животинчето също може да се промени, например да се появи лека депресия.
- Близо до термина, кучката вероятно ще започне да изразява инстинкта си да „гнезди”, като драска по пода или леглото си и показва признаци на нарастващо безпокойство.
-------------------------------------------------

0018: Кучешка гана.

2010-11-13T10:19:00.000-08:00

Гана - остра или подостра генерализирана вирусна инфекция. Заразяването става предимно аерозолно (душене), като заразените кучета започват да излучват вируса след 6-тия ден от заразяването. Първоначалното намножаване на вируса е в лимфните тъкани на респираторната мукоза, след което се разнася към лимфоидните органи - далак, тимус, костен мозък и т.н. Около 7-14 ден след заразяването организма реагира с имунен отговор като в зависимост от неговата сила и вирулентността на щама има 3 изхода: оздравяване, смърт или перзистираща инфекция.

Фотоизточник: images.google

Когато инфекцията продължи - вируса инфектира: епитела на респираторният, гастроинтестиналният или урогениталният тракт (особено интензивно в пикочният мехур), както жлезите с вътрешна и външна секреция и централната нервна система. Засяга се и епитела на кожната покривка в някои области. От около 10-тина години се доказа, че ганата предизвиква дефекти в костният разтеж (вируса се локализира в метафизите на дългите кости),както и хипоплазия на растящите зъби. При живи животни - вече има готови тестове, серологично изследване, имунофлуоросценция и др. Лечението за сега е проблематично, симптоматично и комплексно.
-------------------------------------------------

0017: Заразен хепатит при кучета.

2010-11-09T11:25:00.000-08:00

Заразният хепатит при кучетата много прилича по признаци на ганата и затова често се смесва с нея. Причинителят е вирус. Заразният хепатит се пренася чрез урината на болните и преболедувалите кучета, които остават носители на зараза до шестия месец след отшумяване на клиничните признаци.

Фотоизточник: images.google

Заболяват най-често младите животни до едногодишна възраст, но вирусът поразява и възрастни кучета. Ето защо ежегодното ваксиниране на всички кучета против заразен хепатит трябва да се смята за задължително.
Какви симптоми има заразния хепатит при кучета?
Признаците на заразния хепатит се проявяват след инкубационния период, който трае около една седмица. Кучето е с висока температура, придружавана с повръщане и разстройство, като в изпражненията
се появяват следи от кръв. При палпиране в областта на дясното подребрие се появява болка.
Лечение на вирусен хепатит при кучета е възможно при бърза намеса на ветеринарния специалист.
-------------------------------------------------

0016: Някои важни и задължителни аксесоари за кучета.

2010-11-03T09:20:00.000-07:00

Някои от по-важните аксесоари за кучетата са

повод,
нашийник,
нагръдник,
наморник,
къщичка (или леговище - леген, панер),
купичка за вода,
купичка за хранене,
зимна перелина със закопчалки,
имитации на кокалчета за игра,
медальон с данните на кучето, с
едалка за автомобил,
модни аксесоари според сезона (чизми, панделки, шапки...),
завивки,
чанта за пренасяне,
комбинирани аксесоари.

Фотоизточник: images.google

Някои от тях са по належащи, като:

Нашийник за кучето: Полезно е още в първите месеци кучето да свикне да носи нашийник и внимателно да се приучи към водене на повод. Освен нашийници се използват така наречените нагръдници, които cа приложими само при дребните породи декоративни кучета. С тях стопанинът не е в състояние да удържи едропородно куче.

Поводите за куче са различни и се подбират според вида на породата. За по-дребните породи се избират по-леки поводи, включително и с автоматично регулиране на дължината, а за по-едрите - по-здрави поводи. Ипролзват се и комбинирани поводи-нашийници, които при опъване обръщат като зъбци малки пластинки. Те от своя страна притискат кучето в областта на шията и го принуждават да спре.

Намордник за кучето: Едрите кучета задължително трябва да притежават и намордник. Той се изработва от кожа или метал по мярка за всяко животно и се поставя върху муцуната му. Трябва добре да прилепва върху нея, добре да се фиксира зад тила и в същото време да позволява кучето свободно да диша. Добре е животното да привикне с наморника още в млада възраст.

Така то е по-желан пациент на ветеринарния специалист, тъй като отпада необходимостта от специални предпазващи превръзки на муцуната при различни ветеринарни манипулации. Кучета, които са по-емоционални и възбудими, задължително трябва да се извеждат с намордник.
-------------------------------------------------
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0015: Има ли рахит при кучета?

2010-11-01T09:52:00.000-07:00

Рахитът при кучетата е типично недоимъчно заболяване, което се дължи на липса или на недостиг на калций, фосфор и витамин D в организма на подрастващото животно. Отглеждането на отбитите кученца в тъмни и влажни помещения може да доведе до рахит. Като се има предвид, че калцият и фосфорът са основни градивни елементи на костите, ясно е какви могат да бъдат последствията от недоброто задоволяване с тези минерални вещества.

Фотоизточник: images.google

Кои са посъществените симптоми за рахит при кучета?
Заболяването започва с постепенно намаляване на апетита и се стига до пълно отказване от храна. Може да се появи извратен апетит. Кучето променя походката си, започва да се залежава и непрекъснато му се спи. След известен период от време настъпват изменения в крайниците, които се изкривяват във форма на буквите О или Х. Могат да се появят и изкривявания на гръбначния стълб.
Какво може да се направи срещу рахита при кучета?
Лечението се провежда от специалист, а собственикът трябва да спазва стриктно дадените от лекаря указания. Вашето куче няма да заболее от рахит, ако получава достатъчно минерални вещества, необходимите витамини от група D и ежедневно се разхожда на слънце. Всичко това е особено важно за едрите породи кучета (Дог, Санбернар, Боксер и др.)
-------------------------------------------------
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0014: Бременност на кучето.

2010-10-30T08:24:00.000-07:00

Като правило, собственика на младо куче, на което му предстои първа бременност, счита, че “неговото момиче” ще се справи само и периода на бременност ще премине леко, както си е устроено по природа.
Но дали Вашия питомец е толкова близко до природата? Кучетата, живещи в домашни условия, по сравнение със своите диви родственици, нямат същия имунитет. Понякога почти напълно отсъстват физическите натоварвания, а що се отнася до кучешките паради … Там става дума за нещо съвсем друго, но не и за природосъобразен живот на кучето. Не трябва да се забравя, че в природни условия оживяват само най-силните кучета, с безупречен имунитет. Докато в домашни условия това правило вече не е такова и Вашето куче е подложено на безбройни глезотии.
Бременността на кучето е периода, в който оплодената яйцеклетка започва своето развитие и продължава до окончателното оформяне на малкото кученце в утробата на майка му, преди да се появи на бял свят.

Фотоизточник: images.google

В този период имунитета и целия организъм на кучето се намира в стресово състояние. Формирането на плода изисква от организма на майката значителна мобилизация на силите, тъй като по време на бременността изграждането на плода става за сметка ресурсите на нейния организъм.
Затова в периода на вътреутробното развитие на кученцето могат да се обострят редица хронични заболявания (уроцистит, гастроентероколи и др.), а също да възникнат и нови проблеми със здравето. Значителни промени, по време на беменността, претърпява сърдечно-съдовата система, променят се показателите на кръвта. Диафрагмата се премества напред, нараства натоварването върху органите на дихателната система. Дишането става по-често и дълбоко, значително се увеличава газообмена в белите дробове.
С увеличено натоварване работят черния дроб и бъбреците, като отделят от организма вредните продукти на обмена не само на майката, но и на нейния плод.
Сега, когато вече разбирате, че процеса на износване на малкото кученце е особено състояние за кучето, подлагащо всички функции на неговия организъм на допълнително натоварване и стрес, трябва да решите - готови ли сте да развъждате кученца или не?
Ако сте решили, че не искате да развъждате кученца (нямате време, кучето Ви не е расово и от търсените скъпи породи…), то в този случай е добре да обмислите информацията за стерилизацията на подрасващото куче в ранна възраст, което значително ще снижи риска от развиването на рак на млечните жлези в зряла възраст.
Ако Ви мъчи въпроса за раждането заради здравето, поне веднъж. То трябва веднага да се уточни, че това е мит, роден от недостатъчно знания в областта на ветеринарната медицина. Ползата от едноразовото раждане “за здраве” няма да донесе никаква полза, а напротив - пълно е с допълнителни проблеми. Друг е въпроса с постоянното раждане.
И ако вече сте решили да развъждате кученца, сега трябва да разбирате колко отговорно е нужно да се отнасяте към този въпрос.
Най-добрата възраст за забремяване на кучето е 2 - 2,5 години. Подготовката за зачеване започва с преглед при ветеринарния лекар, който може да направи анализи на кръвта, урината и др., за да изключи заболявания на бъбреците, черния дроб и други вътрешни органи, отсъствието на анемии и хронични възпалителни процеси.
Преди зачеването трябва да се отстранят всички източници на инфекция - възпаления на ушите, венците на зъбите, парааналните жлези. Необходимо е на кучето да са направине всички профилактични ваксини.
Ако всичко със здравето е наред, добре е да се определи оптималното време за зачеване, понеже у някои кучета има скрито течение. Чрез изследване може да се определи точно стадия на полов цикъл у самката и така да се определи оптималното време за зачеване.
Обикновено кучетата се зачеват на 10 - 14 ден от цикъла, а след 1 денонощие може да се направи т.н. контролно зачеване. Датата на зачеване трябва да се запомни, тъй като тя позволява да се определи срока на бременност и раждане.
-------------------------------------------------
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0013: Бременност при кучетата.

2010-10-29T22:52:00.000-07:00

Ако вашето куче вече се е срещнало със своя партньора, естествено е да очаквате, че тя е забременяло. Имайте впредвид, че в началото тя почти не показва признаци на бременност. Едва след 25-30 дни от половия акт може да се очакват промени в поведението й. Настъпва характерно успокоение, загубване на игривостта и улягане на характера. В повечето случаи бремеността не може да се установи до последните дни преди раждането.

Фотоизточник: images.google

През тези дни ще наблюдавате увеличение на млечните жлези, последващо отпускане нa външните полови органи и др. Бременността при кучетата продължава около 60 дни. За да сте сигулни, че кучето е бременно, трябва дa сe консултирате с ветеринарен лекар. Бременността се открива чрез палпация (опипване) на коремната стена, а при лабораторни условия - чрез хормонални тестове.
Настъпва моментът на раждането. Бременното куче започва да търси място, където да си направи "гнездо". Обикновено животните избират най-потайното кътче, за да се усамотят и пренасят там каквото намерят (парцали, дрешки, кърпи и др.). Ако искате да ги улесните, предоставете им незабелязано подобни вещи и не ги безпокойте. Не правете опити да им налагате избрано от вас място - нищо няма да се получи.
-------------------------------------------------
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0012: Хранене на кучето.

2010-10-26T06:36:00.000-07:00

Много стопани на домашни любимци не осъзнават, че хората и кучетата имат различни хранителни нужди. Това означава, че ако дадено куче се храни с остатъци от масата или друг вид човешка храна, може да възникнат здравословни проблеми, като наднормено тегло или определени болести свързани с храненето. Кучетата се нуждаят от пълноценна и балансирана храна, съобразена с особеностите на техните организми и метаболизъм. Качествените индустриално приготвени храни са специално разработени, за да отговорят на нуждите на кучетата, като в същото време са изключително удобни и ви спестяват време и усилия. Добре е да изградите хранителен режим за вашето куче, за да избегнете натрупването на излишни килограми. Най-добре е да храните кучето си по време на вашата закуска или вечеря.

Фотоизточник: images.google

Следвайте инструкциите върху опаковката на храната и позволявайте на кучето си да се храни само по 15 мин, след което отстранявайте купичката с храна.
Знаете ли че:
- Млякото е храна , не заместител на водата.
- Честото добавяне на сурови яйца към храната може да доведе до дефицит на биотин, което води до дерматит, загуба на козина и забавен растеж.
- Някой сурови риби водят до загуба на витамина тиамин .Симптомите за дефицит на тиамин са загубата на апетит, слабост, припадане и дори смърт.
- Суровото месо съдържа паразити и бактерии и не е източник на балансиран хранителен режим. Въпреки че, месото е източник на протеини, то има малки количества калций, минерал, от който кучетата се нуждаят за правилен растеж на зъбите и костите.
- Суровият дроб , даван ежедневно в големи количества , може да доведе до отраване с витамин А.
- Никога не давайте на кучето си кръгли кости - като ги сгризе стават дълги и остри като игли...!
-------------------------------------------------
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0011: Порода - Шар пей (Shar-Pei).

2010-10-24T04:26:00.000-07:00

Весело по характер, Китайското куче порода Шар пей е куче, което може да е приятелски настроено, ако е правилно социализирано, но същевременно може да бъде много независимо и надменно. Това е сериозно и самоуверено куче, което изисква уважение, но може и да отдава такова, когато е правилно дресирано и социализирано. Към други кучета и домашни животни е агресивно и това може да създаде известни проблеми.

Първоначално тази порода е била отглежда за боеве и бойните инстинкти на Шар пей са се съхранили и до днес и лесно могат да се проявят, ако се провокира. Важно е да се уверите, че кучето е социализирано от малко, ако искате децата и другите домашни любимци да са в безопасност, когато са около него. Много силно се привързва към семейството си и предпочита компанията на хората пред тази на други себеподобни.

Бързо ще откриете, че дресировката на Шар пей е цяло предизвикателство, тъй като това куче може да е много твърдоглаво и упорито, когато поиска - това го прави по-подходящ избор на домашен любимец за хора с опит в отглеждането на кучета. Шар пей се нуждае от редовни разходки, за изразходва неизчерпаемата си енергия. По природа Шар пей е преследвач, затова често може да гледа на котите като на жертва, както и да атакува добитъка.

Шар пей е порода със среден размер и много здраво телосложение. Неговата характерна набръчкана кожа го отличава сред останалите породи кучета, а изражението му е сърдито и нацупено. Понякога изглежда дори тъжно заради начина по който кожата се набръчква по муцуната му.

Козината му е къса и права, а разцветката й може да бъде кафява, червена, сива и светлобежова. Теглото на Шар пей е около 16-26 кг, а на височина достига 46-51 см.
Продължителността на живот на Шар пей е около 7-12 г. Съществуват редица болести, които засягат тази порода, включително ентропия.
Фотоизточник: google.images
-------------------------------------------------
© 2009 - 2010, Жасмина Стефанова - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0010: Порода - австралийско келпи (Australian Kelpies).

2010-10-21T04:38:00.000-07:00

Произход:
Кучешката порода австралийско келпи се е появила вследствие на кръстоска между местното куче динго и късокосместо коли, пристигнало в Австралия през 60-те години на 19-ти век. Счита се, че името на тази порода кучета е дошло от името на бурната река от романа на Р. Л. Стивенсон.

Макар, че в Европа австралийското келпи не е много известно, това е основното работно куче в ранчото на Австралия и Нова Зеландия.

Характеристика на породата:
Това е неуморно работно куче, препълнено с жизнена енергия. По своята натура келпито е ласкаво, спокойно и много предано куче. Великолепен пастир, като природният инстинкт учи келпито как да се отнася с овцете на полето или в кошарите.

Описание:
Келпито е красиво куче, напомнящо до известна степен на лисица. Много е умно, енергично и подвижно.

Височина до главата: на мъжкаря - 46 - 51 см, на женската - 43 - 48 см.
Тегло: на мъжкаря - 11 - 14 кг, на женската - 9 - 11 кг.
Козина - гъста, къса, права.
Окраска: черна, черно-рижа, рижа, рижо-кафява, тъмно кафява, сиво-синя.

Грижи:
Нуждае се от простор за движения. Козината е достатъчно да се вчесва веднъж седмично.
-------------------------------------------------
Фотоизточник: google.images

© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0009: Как да изберете храна за вашето куче?

2010-10-17T02:30:00.000-07:00

Правилния подбор на храна за Вашето куче е важен, защото от това зависи здравето на Вашия домашен любимец.

Видове храни за кучета:

Храните се класифицират по влажност, цена, вкусови качества и хранителни вещества на килограм или грам храна. За да изберем най-подходящата диета за кучето трябва добре да обмислим тези фактори.

Консервирани храни за кучетата - тези храни предлагат най-високи вкусови качества сравнени с полу-влажните и сухите продукти. Веднъж отворена, консервираната храна трябва да се съхранява в хладилника за не повече от три дни.

Сухи храни за кучето - те се състоят от хрупкави кубчета, които спомагат за разграждането на плаката и зъбния камък . Тези храни остават по-дълго свежи в сравнение с полу- влажната и консервираната храна след като се отворят.

Специализирани храни за Вашия любимец
Тези храни са специално разработени в идеални пропорции за да посрещнат всички хранителни нужди на кучето. Храните разработени специално за малки кученца обикновено имат по-високо съдържание на хранителни вещества, които кученцата трябва да приемат през периода на растеж и развитие. Друг вид специализирани храни са тези с по-високо съдържание на протеини и калории , които дават допълнителна енергия на малките кученца и ловните породи. Други са с по-малко съдържание на калории и мазнини , за да помогнат на по-малко активните и по-възрастните кучета да подържат оптимално тегло.
--------------------------------------------------
© 2009 - 2010, Жacминa Cтефaнoва - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

Голдън ретривър

2010-08-01T03:13:00.000-07:00

(Golden retriever)

В предходната си статия започнах темата за работещите кучета. Днес ще се спра на една доста популярна в България порода - Голдън ретривър. Наглед прекрасни, със златиста козина, с добри очи, с кротък нрав, тези животинки всъщност са прекрасни ловци и помагачи на слепи хора.

Работата им е изключително отговорна, защото задачата им е да привеждат незрящите през улици и оживени места, без да се причини нещастие. Защо именно на породата Голдън ретривър е поставена тази отговорност?

Фотоизточник: images.google

Породата Голдън ретривър е създадена преди повече от век като ловна порода кучета. Основното им предназначение е да донасят на ловеца отстреляния улов. За тази цел селекцията е насочена към създаване на порода със средно телосложение, отлично обоняние, добро зрение и козина, притежаваща гъст, плътен подкосъм, който да пази топлината на тялото при досег с ледена вода.

Фотоизточник: images.google

Както показва наименованието на породата, цветът на Голдън ретривъра може да варира от светло до тъмно златисто. Козината е плътна. Косъмът може да е изправен или вълнообразен. С напредването на годините около муцунката на кучето се появяват бели косми. Характерът на този вид кучета може да се окачестви с три думи: дружелюбен, мек, самоуверен.

Фотоизточник: images.google

Това куче, за разлика от Немската овчарка, не е пригодно за куче-пазач, тъй като се отнася изключително дружелюбно към непознати. За сметка на това Голдън ретривъра е известен с високия си интелект. В световните класации той заема ІV място в тази категория. Това, което ги прави безценни като кучета-водачи е изключителната им податливост на тренировка.

Фотоизточник: images.google

Вгледайте се в очите им. Погледнете осанката им. Помислете си: "Не бихте ли пожелали това прекрасно животно да краси Вашия дом?".

Фотоизточник: images.google

Използвани източници:

http://bg.wikipedia.org

Работещите кучета

2010-07-27T07:52:00.000-07:00

(Raboteschtite kucheta)

Фотоизточник: images.google

Зная, че доста ще са онези от вас, които ще се подсмихнат над това заглавие. Колкото и да си скептичен, уважаеми читателю, наистина има кучета които "работят". В поредица от статии ще те запозная с онези приятели на човека, които помагат в ежедневната му работа, в дните на отдих, или пък са неговата опора в борбата му със живота.

Фотоизточник: images.google

Немската овчарка

(Nemskata ovcharka)

Фотоизточник: images.google

Спомням си детските ми години, когато ходех нагости у баба в едно странджанско село - Горно Ябълково. В близост до малкото и кипричко селце, на около 2-3 километра имаше гранична застава. С възхищение съм гледала кучетата, застанали до граничарите, които, незнайно защо страшно ми приличаха на вълци.

Фотоизточник: images.google

Впоследствие се оказа, че тези кучета помагат на граничарите при залавянето на нарушители на границата. А днес всеки ден четем за повизите на Немски овчарки, оказали съдействие на органите на реда при залавянето на престъпници, или пък пратки с наркотици. Всъщност структурата на това животно предполага огромна физическа издържливост.

Фотоизточник: images.google

Здрава костна система. Добре развита мускулатура. Здраво, стегнато тяло, с плътно прилепнала към него козина. Главата е масивна. Челюстите са здрави. Ушите са високо поставени, със заострени върхове. Немската овчарка обединява в едно всички положителни качества на кучетата.

Фотоизточник: images.google

Тя е вярно, жизнено, издържливо куче, с развит интелект. Недоверчива е към непознати. Предана до смърт на стопанина си. Изключителното й обоняние и отличния слух правят това животно незаменим помощник на полицаи, граничари, митничари... Наред с това тя може да бъде помощник, и все още в някои страни се използва, като пазач на стадата.

Фотоизточник: images.google

Макар и животно, Немската овчарка е изключително чистоплътно животно, което я прави желана за отглеждане в апартамент, макар, че е с големи размери. Уравновесената й нервна система, привързаността към стопаните, ролята й на пазач вкъщи... Всичко това накланя везните в полза на Немската овчарка, като желан член от семейството.

Фотоизточник: images.google

Използвани източници:

bg.wikipedia.org

cynology.info

0006: Кучето е верен спътник на човека.

2010-07-10T01:31:00.000-07:00

(Kucheto i choveka)

Фотоизточник: images.google

Близко по произход до вълка, кучето, опитомено още в зората на човешката еволюция, днес е верен спътник на човека. Според изследоветелите прародителите на днешното куче са се отделили от вълчата глутница преди около 100 000 години. Най-вероятно първите опитомени животни от този вид са се появили на територията на Азия.

Фотоизточник: images.google

При номадския начин на живот на човешкия прародител и необходимостта от постоянни миграции с цел - търсене на препитание, с него са мигрирали и кучетата. Това предполага разрастването на популацията им, а с това и започнала тяхната съзнателна селекция, за да могат те да са в помощ на своите стопани.

Фотоизточник: images.google

Днес, стотици хиляди години след този исторически момент кучето продължава да е до своя верен приятел в трудни и в хубави дни. Те са пазачи - ротвайлери, боксери, немски овчарки. Те теглят шейните на хората в северните ширини - хъски, аляски маламут. Те спасяват затрупани от лавини хора - Сан Бернар. Те "работят" наравно с човека.

Фотоизточник: images.google

Разкриват наркотици, помагат на стопанина си при лов, пазят стадата от вълчите набези. И макар, че винаги трябва да сме внимателни в отношението си към тях, все пак ние трябва да им даряваме онова, от което те имат най-голяма помощ. А именно - нашата любов.

Фотоизточник: images.google

0005: Кучето - другар и домашен любимец за цял живот (Kucheto - drugar i lyubimec za cyal jivot).

2010-07-01T23:38:00.000-07:00

Кучето е прекрасен другар, любимец и компаньон за цял живот. Неговата външност и поведение ни карат да изпитваме истинска привързаност към него. Ние сме като късче глина в лапичките на малките кученца, защото високите им чела и големите им очи наподобяват детското личице. Тяхната гальовност ни успокоява и зарежда с положителна енергия.

Фотоизточник: images.google

Харесва ни да ги галим, защото, научно установено е, че допирът на домашния любимец понижава

кръвното налягане,
температурата на кожата и
честотата на пулса.

Това са физически промени, които настъпват с малкото дете по време на неговото детство, когато е в контакт с майчината гръд.

Фотоизточник: images.google

Обичаме да се грижим за кучетата защото, може би, сме единствените бозайници, които през целия си живот изпитват нуждата да се грижат за някого. Може би и в основата на взаимоотношенията ни стои факта, че и кучето, и човека са видове, които определено се радват на компанията.

Човека и кучето са териториални същества. И докато човекът маркира своите територии с материални придобивки, то кучето - със своите екскременти. И единият и другият се наслаждават на играта като дейност за отмора. Това са два вида живи същества, които споделят и еднакви емоции.

Фотоизточник: images.google

Задоволство,
страх,
ревност,
гняв,
съчувствие,
въодушевение...

Това са емоции, които не са никак непознати на човека. Но това са и емоции, които могат да се наблюдават и при кучето. Те споделят редица еднакви изражения и пози от езика на телата си. Ето защо ние се разбираме с тези животни изненадващо добре.

Изразявайки тези си мисли, сравнявайки, макар и накратко онова, което никак не е чуждо на човека и на кучето призовавам онези, които четат тези редове. Уважаеми съплеменници! Не е ли крайно време да се прекратят насилията над тези животни? Не ли крайно време да спрете да внушавате на децата да се пазят от своя домашен любимец?

Фотоизточник: images.google

Не ли крайно време да ги погледнете с мили очи, така, както поглеждате децата си? Не е ли крайно време да изхвърлите от съзнанието си натрупания негативизъм към това прекрасно същество? Оставам с надеждата повече мои себеподобни да прочетат тези редове, и да осмислят написаното по-горе.

Използвани източници:

Що е то? "Куче"

2010-06-29T22:02:00.000-07:00

(Sto e to? `Kuche`)

Фотоизточник: images.google

За мнозина кучето е приятеля на човека. И това наистина е така. Опитомено преди около 100 000 години, това е първото същество, застанало до човека в зората на човешката еволюция. Днес, хиляди години след появата на Homo Sapiens, вече съществуват над 300 породи, селектирани за следотърсачи, ловци, помагачи, пазачи.

За останалата част от хората кучето е онази жива твар, от която трябва да пазят себе си и децата си. Дали наистина е така? Дали не грешат? Насаждайки в наследниците си омраза към това животно, не е ли насаждане и омраза към всяко живо същество? Въпроси, които чакат своите отговори. Въпроси, на които ще се опитам да отговоря.

Фотоизточник: images.google

Много са породите кучета, които населяват Земята ни днес. Ако зададете въпрос на ловеца: "Би ли отишъл на лов без куче?" отговора ще е "Не". За него то е неизменния спътник. Не зная дали си спомняте за рекламата, която се въртеше доста време по телевизионните приемници В нея ставаше въпрос за вземане и отглеждане на Голдън Ретривъри за подпомагане на слепи.

За породите кучета, за нуждата от тях ще стане въпрос тук. За проблемите, които съпътстват тяхното отглеждане. За болестите им. За характера и нрава им. За това как ние - хората проявяваме ненужна агресия към тях. За това какви мерки трябва да вземе държавата, за да опази нас и наследниците ни от ненужното агресивно поведение към животните.

Фотоизточник: images.google

Използвани източници:
http://spaceguide.hit.bg
http://bg.wikipedia.org

--------------------------------------------------
© 2010, Мария Василева - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!
кучета, куче, kucheta, ku4e, ku4eta, кучето, kuche