07 март 2012, сряда

0069: Английски сетер е порода ловджийско куче (English Setter e poroda lobdjiisko kuche).

Английски сетер (от англ. English Setter) е порода ловджийско куче с произход от Великобритания и номер на стандарта 2.

На ръст достига 61 - 69 см, а на тегло около 28 кг, като с тези данни е малко по-голямо от средния ръст, добре сложено куче, с елегантна външност и движения.

Козината е вълниста, по цялото тяло, почти до лапите, на петна в цветове черно, оранжево, бежево, жълто.

Опашката е почти на линията на гърба, със средна дължина, не е завита, почти права, с дълга мека вълниста козина, като при движения весело я размахва встрани.

Английският сетер е добродушен, енергичен, дружелюбен и с добър слух. Движенията му са свободни и грациозни, като предполагат издръжливост и бързина, с мощен тласък на задните крака и високо вдигната глава. Породата се използва за лов.
-------------------------------------------------

28 февруари 2012, вторник

0068: Йоркширски Териер - декоративна порода куче (Yorkshire Terrier - dekorativna poroda kuche).

Йоркширски Териер (от англ. Yorkshire terrier) е декоративна порода куче с произход от графство Йоркшир (Уест Райдинг), Великобритания и номер на стандарта 86. Предтечи са малтез, скай териер, манчестърски териер. Това е много малко, компактно, ласкаво (йорки) и игриво кученце с тегло от 1,5 до 3,1 кг.

Кучето има плътно и спортно телосложение, подходящо за активен начин на живот, като се държи самоуверено. Йорка има свободна и небрежна походка, с високо вдигната глава и опашка, с ръст на играчка, което обаче не означава, че е слабо и крехко.

Козинката на Йоркширские Териер като дължина малко превишава ръста му, права, като струи на водопад, с особени окраски от ярко рижа по главата до синкаво сива по тялото. Главата е високо поставена, горда, уверена, с аристократични маниери. Кученцето е весело, общително, но изисква сложни грижи за козината.

Йорка има подвижен и уравновесен характер, умерено възбудим, емоционален, но се държи с достойнство и важност. Понякога е страхлив и злобен. С тънки кости и мускулатура, нежен, понякога слабоват. Височина от 20 до 23 см. Раждат се черни на цвят, а преоцветяването става около 3 - 5 -тия месец.

Главата е малка, пропорционална на тялото, с плоско чело, с отчетлив преход към изящната муцунка. Ушите не са големи, като леко разтеглен триъгълник, стоящи или полустоящи, поставени високо и не много широко. Очите са среден размер, овални, не много изпъкнали, тъмни, блестящи, с живо и умно изражение.


Опашката е високо поставена, купирана на половината на дължината, държи се малко над линията на гърба, покрита с дълга козина. Гърдите са дълбоки, умерено широки, дълги, с овално сечение. Корема е умерено подтегнат. Краката са здрави, силни, косо поставени, с развита мускулатура. Лапичките са кръгли, сводести, здрави с чени нокти.

Йоркширския териер е декоративно куче, с леки, плавни, праволинейни и грациозни движения, с характерен маниер на предвижване. През 1878 г. порода се развъжда в САЩ и става любима за американците и до днес. Там полчава името си “йорки”.

-------------------------------------------------
 Фотоизточник: google.images

23 февруари 2012, четвъртък

0067: Ротвайлер - служебна порода куче от Германия (Rottweiler - slujebna poroda kuche ot Germania).

Ротвайлер (от немски език - Rottweiler) е служебна порода куче от групата на молосите, развъдена около средата на 18-ти век в град Ротвайл, Германия. Това е едро куче, с височина от 56 до 68 см и тегло от 42 до 50 кг и номер на стандарта 147.

Кучето притежава груба конструкция, здрави кости, къса козина, устойчив, спокоен и силен характер, което му помага да се чувства добре в условията на съвременния град. Нуждае се от продулжителни разходки и редовни тренировки.

Главата е със средна големина, прехода от челото към муцуната е рязко изразен, скулите са мускулести, муцуната е масивна и тъпа, челото - изпъкнало, ноздрите са едри, устните плътно прилепват и се спускат към ъглите на устата. Зъбите са едри, прехапването е ножицообразно, средни очи с кръгла форма, дълбоко поставени или изпъкнали.

Ушите са малки, висящи с триъгълна форма, спускат се напред и прилпват към скулите. Има мощна, кръгла и широка шия, доста мускулеста. Гърдите са широки и дълбоки, гърбът - прав и здрав. Кръстът е къс, широк и малко изпъкнал. Предните крака са прави и широко поставени, а задните са прави и паралелни с къси, мускулести бедра.


Ротвайлера има къса, купирана опашка, високо поставена и я държи хоризонтално. Козината е къса, твърда, груба и права. През зимата не мръзне на открито понеже има добре развита подкожна мазнина. Окраската е предимно черна или черна с оттенъци със симетрична рисунка

Ротвайлерите са предимно служебна порода кучета, използват се за служебни цели и охрана.
-------------------------------------------------

18 февруари 2012, събота

0066: Пуми е унгарска порода куче (Pumi e ungarska poroda kuche).

Пуми (Pumi) е унгарска порода куче появило се пре 1700 г. в резултат от кръстосване с немска и френска овчарка, като е възможно да има добавка и от древните териери. Номера на стандарта на кучето е 56.

Пумито на ръст достига 38 - 47 см, а на тегло 8 - 15 кг., което го определя като среден размер куче. Има голяма глава и пропорционална муцуна, с черен заострен нос и също заострени уши.


Тялото е правоъгълно, покрито е с рошава козина средна дължина и окраски от синьо-сиво, сиво, матово сиво, бяло или златисто рижо, а опашката е купирана на две трети

Пумитата са агресивно кучета и обичат да си полаят, внимателни са , но могат да избягат от къщи, като все пак обечат своя стопанин, но не и странични хора.


Пуми е енергично и силно куче, което се използва за лов и охрана. От вероятните си древни роднини - териерите, вероятно е наследило интереса си към лисици и зайци.

Благодарение чудесния си слух пумито е порода, която има чудесна способност на стражево куче, което често се използва за охрана на отдалечени и изолирани къщи, хижи или ферми.
-------------------------------------------------
 Фотоизточник: google.images

11 февруари 2012, събота

0065: Сетер гордон или Шотландски сетер (Gordon Setter / Shotlandski seter).

Породата Сетер гордон или Шотландски сетер (от англ. Gordon Setter) е ловна порода кучета с Произход от Великобритания (стандарт № 6, утвърден през 1968 г.) с ръст около 62 - 66 см и тегло около 26 - 32 кг.

Сетер гордона е наследник на стари черно петнисти английски кучета, като породата се е оформила окончателно около 1860 год. При създаването й се е използвала метизация със сетери от други породи и също с понтиери.

Кучето е издръжливо и настойчиво, може да работи на всякаква местност, има добре развит слух, но се нуждае от търпелива дресировка. Козината изисква редовно разчесване.

Гордън сетер е добре приспособен за живот в жилищата на хората, но изисква пространство за развитието си и също активни физически упражнения.
-------------------------------------------------
 Фотоизточник: google.images

03 февруари 2012, петък

0064: Чихуахуа - най-малката порода кучета (Chihuahua - nay-malkata poroda ku4eta) .

Чихуахуа (номер на стандарта 218) е най-малката порода кучета, намерена през 1850 год. В Мексиканския щат Чиуауа (от исп. Chihuahua), от където идва и името им. На ръст достигат до 15 - 25 см, а на тегло до 1.5 - 3.0 кг.

Историята за развитие на породата е доста объркана и се основава в повечето случаи на теоретични данни и предположения. Но от редица архиологически разкопки и от народни предания, може да се предположи, че предците на тази порода са отглеждани в доколумбовата епоха като “стайни” кученца.

Предполага се също, че чихуахуа е най-древната американска порода, възникнала чрез кръстосване още от толтеките на местен вид диво куче - предтеча с китайски породи, докарани в Америка от конкистадорите. Изображенията и скулптурите на това куче - джудже са служили за украса в градската архитектура.

Та, съвременните чихуахуа са открити през 1850 г. в старите руини на Каса Гранде в мексиканския щат Чиуауа, който граничи с американските Тексас, Аризона и Ню-Мексико, откъдето породата започнала своето разпространение по света, като се превръща в едно от популярните стайни кученца.

Има две разновидности - с къса и с дълга козина. Късокосместите се наричат кралски миниатюри, а дългокосместите - слънчеви кученца. Те са компактен вид с квадратна форма. Главата има характерна ябълкообразна форма, а муцунката е къса, широка в основата си и стесняваща се към носа.

Очите са големи и закръглени, не много изпъкнали, с тъмен цвят и много изразителни. Ушите са прави, големи, широки в основата си, леко свиващи се и закръглени към краищата си. Опашката е дълга, повдигната, под формата на сърп или леко сгъната, като края й е насочен в посока на гръбнака.

Допустими са всякакви окраски и оттенъци, но най-редки се считат тигровите, шоколадовите и синкавите. Породата е с доста устойчива психика за размерите си. Рядко може да се срещнат истерични екземпляри.

Смята се, че дългокосместите са по-меки в поведението си, а късокосместите - по-активни и темпераментни. Чихуахуа е декоративна порода кучета, с произход от Мексико, която е предана на стопанина си, като понякога е даже малко ревнива, но не и злобна.
-------------------------------------------------

26 януари 2012, четвъртък

0063: Пекинез - китайска декоративна порода кучета (Pekinez - dekorativna poroda kuche/ Pekingese).

Пекинез (Pekingese) е малка, пухкава, декоративна порода кучета, отглеждани в Китай преди повече от 2000 години, с номер на стандарта 207 и тегло до 5,0 - 5,4 кг. Наименованието им произхожда от град Пекин.

Самите китайци наричат тази порода кученца Фу и много ги почитат, за което може да се съди по големия брой произведения на изкуството, които изобразяват пекинеза. Възприемат ги като малки духове - охранители.

Пекинезите са добродушни и весели на нрав и с радост вземат участие във всевъзможните семейни развлечения, а и на външен вид приличат повече на дребничък лъв, отколкото на куче. Но е добре да внимавате с тях, особено когато сте извън къщи.

Особено внимание изискват очите на Пекинеза, поради особеното си плитко разположение. Затова избягвайте по-резки тласъци и не преуморявайте кученцето.

Породата е на повече от 2000 год. И за това време се е променила малко. Единствената разлика е, че съвременните развъдници на пекинези и съдиите по киноложките изложби, отдават предпочитания на екземплярите с по-дълга от средната козина.

Стандартите на породата допуска разнообразни окраски, но най-разпространени са рижаво-черните, каквито са повечето Уестуинстърски пекинези. Срещат се също черни, сиви цветове, но белите са безспорния фаворит на изложбите.

Муцунката при пекинеза почти винаги е черта, а очите кафеникави. Преди време е имало линия синеоки английски пекинези (на вид сиви), но кучетата албиноси не се включат в стандарта на породата.
-------------------------------------------------
 Фотоизточник: google.images